Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по искане на „Българска банка за развитие” АД за допълване в частта за разноските на определение №28 от 15.01.2019 г. по т. д.№1297/18 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, чрез присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 2688.80 лв.

Синдиците на „Корпоративна търговска банка” АД /н/ заявяват становище за недопустимост, евентуално за неоснователност на молбата, като поддържат, че дори и да бъдат присъдени, разноските за адвокатско възнаграждение са прекомерни с оглед фактическата и правна сложност на делото и осъществените от процесуалния представител на молителя действия.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение като разгледа доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното:

Искането е процесуално допустимо.

Молбата е подадена в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК, от процесуално легитимирано лице, като с оглед разясненията, дадени в т. 8 от ТР №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, липсата на представен списък по чл. 80 от ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е основание да се откаже допълване в частта за разноските, още повече, че в случая такъв списък е бил и представен.

Разгледано по същество искането е частично основателно.

Видно е, че с отговора на касационната жалба на синдиците на „КТБ” АД /н/, по която е образувано т. д.№1297/18 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, ответникът по касация „Българска банка за развитие” АД е направил искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, като е представил доказателства за наличие на договор за правна помощ и за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 2 688.80 лв.

Тъй като с определението от 15.01.2019 г., не е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на синдиците „КТБ” АД /н/, а настоящият състав на ВКС не се е произнесъл по своевременно направеното искане на „Българска банка за развитие” АД за присъждане на разноски, молбата за допълване на определението в частта за разноските се явява основателна.

Основателни са обаче своевременно наведените от синдиците доводи за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на ответника по касация /последният е направил искането си за присъждането на тези разноски и е представил доказателствата за извършването им с отговора на касационната жалба, преписи от който и от приложенията му не се връчват, поради което касаторът не би могъл да направи искането за намаляване на разноските преди постановяването в закрито заседание на определението, с което не е допуснато касационно обжалване и са присъдени разноски/. Производството по чл. 288 от ГПК пред ВКС не се отличава с особена фактическа и правна сложност. Изведените в изложението по чл. 284, ал. 3 от ГПК правни въпроси не са обусловили решаващата воля на въззивния съд, а правната защита на ответника в касационното производство се е изразила само в изготвянето на отговор на касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3 от ГПК, без явяване в съдебно заседание. С оглед изложеното уговореното адвокатско възнаграждение в размер 2 688.80 лв. се явява прекомерно, поради което и с оглед размера на цената на иска разноските следва да се присъдят до минималния размер, предвиден в чл. 9, ал. 3 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлизащ на сумата от 1 419.79 лв. с ДДС.

Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА определение №28 от 15.01.2019 г. по т. д.№1297/18 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, като

ОСЪЖДА „Корпоративна търговска банка” АД /н/ да заплати на „Българска банка за развитие” АД сумата от 1 419.79 лв., разноски.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 248 от ГПК в останалата му част.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.