Производството е по чл. 288 от ГПК.

ГПК „Ела 2001“ обжалва изцяло решение № 11 от 13.2.2020 г. по в. гр. д. 614/19 г., с което решение № 361 от 28.08.2019 г. по гр. д. 13/15 г. по описа на Окръжен съд Смолян, е обезсилено решението на първоинстанционния съд по иска с правно основание чл. 34 от ЗЗД вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД за сумата от 64 431, 83 лв, платени по фактура № 176 от 17.2.2010 г. въз основа на нищожна поради накърняване на добрите нрави клауза по т. 3/2 от договор за съвместна стопанска дейност от 20.3.2008 г., сключен между ГПК „Ела 2001“, [населено място] и „Хран родопи“ ООД, [населено място] лъка, в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 64 431, 83 лв до 218 000 лв като неоснователен и недоказан; също така с това въззивно решение е обезсилено първоинстанционното решение в частта, с която е признато за установено, че клаузите на р. 2, т. 13 и 15 от договора за съвместна дейност от 20.03.2008 г. са нищожни поради накърняване на добрите нрави; обезсилено е решението на първоинстанционния съд в частта, с която „Х. Р“ ООД – [населено място] лъка е осъден да предаде на ГПК „Ела 2001“, [населено място] владението на недвижимия имот, предмет на този иск и е прекратено производството в тази част, както и в частта, с която след като е отменено решението на първата инстанция по иска за установяване на нищожност поради заобикаляне на закона и липса на предписаната от закона форма на клаузите на р. 2, т. 13 и т. 15 от договора за съвместна дейност от 20.3.2008 г. са нищожни и е осъдено да заплати разноски и вместо това е отхвърлен иска на кооперацията срещу „Х. Р“ ООД по този иск, както и в частта за разноските за първоинстанционното и въззивното производство.

Излага подробни съображения за неправилност на въззивното решение, свързана с правната квалификация на исковете. Излага съображения, че не е недопустимо да се съединяват последващо обективно искове, доколкото се разглеждат по един и същи ред. Счита, че при редовна искова молба, каквато била по иска с правно основание чл. 108 от ЗС. Не е налице недопустимо изменение на исковете. Надлежно било сезирането на съда.

Излага съображения срещу решението, в частта, с която е отхвърлен иска за установяване нищожност на клаузите по т. 13 и т. 15 от договора относно липсата на форма. Изводът, че след като се уреждат последиците по повод изтичане на срочното право на строеж, не следва да е в нотариална форма договорът, бил незаконосъобразен. Счита, че решението е необосновано. Последиците били уредени в нотариалните актове. Изменението на съществените условия, предвидени в нотариалните актове, не било публично оповестено. Нямало съгласие на членовете на кооперацията. Изменението било съществено и трябвало да е в същата форма.

По отношение на отмяна на решението в частта, с която е призната нищожността на т. 13 и т. 15 от договора поради заобикаляне на закона като отделно и самостоятелно основание за нищожност на договора по смисъла чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, ПАС е приел, че такова е налице когато с позволени то закона правни средства се цели постигане на неправомерен резултат, което включва обективен елемент и двете страни по сделката да са съзнавали, че преследват неправомерна по-далечна цел, за постигане, която само са я сключили. Според касационния жалбоподател съдът не бил отчел наличието на заобикаляне на закона. Освен това не бил се произнесъл по нищожността на клаузите на т. 13 и т. 15 поради противоречие с добрите нрави.

Счита, че е неправилно решението и поради това, че съдът не е спазил задълженията си за приложение на императивни материалноправни норми, имащи пряко отношение към обществения правопорядък и защита на обществения интерес.

Моли да се отмени решението. Претендира разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касатора сочи следните правни въпроси:

1. Как съдът определя правната квалификация на спорните правоотношения, основанието на иска и приложимата правна норма?

2. Допустимо ли е при твърдяна нищожност на клаузата на т. 3/2/ от Договор за съвместна стопанска дейност от2 0.03.2008 г., съдът въз основа на фактите и твърденията в исковата молба, да формулира различно от заявеното основение за нищожност и да уважи претенцията на това основание.

По тези два въпроса сочи допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, изразяващо се в противоречиво разрешение в процесното решение с трайната практика на ВКС, изразена в решение № 90 от 31.3.2014 г. по гр. д. 1209/13 г. 4 ГО, ВКС, решение № 359 от 16.1.2014 г. по гр. д. 6629/13 г. 4 ГО.

3. Допустимо ли е предявяване на нов иск в срока за отстраняване нередовностите на първоначалната искова молба?

4. Допустимо ли е последващо кумулативно съединяване на искове по смисъла на чл. 213 от ГПК до първото по делото заседание, ако този иск е между същите страни, подлежи на разглеждане от същия съдопроизводствен ред, подсъден е на същия съд и е внесен държавна такса, при редовна искова молба и обвързан ли е съдът от противопоставяне на ответника срещу съединяването на искове?

5. Задължен ли е съдът след обезсилване на решението, при наличието на редовна искова молба и внесена държавна такса, да върне делото за разглеждане на компетентния съд в отделно производство?

По посочените правни въпроси 3, 4 и 5 обосновава допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, а именно противоречиво разрешаване на поставените правни въпроси с разрешението на тези правни въпроси в трайната практика на ВКС, изразена в определение № 80 от 20.2.2012 г. по ч. гр. д. 40/12 г. 1 ГО, решение № 8 от 1.2.2012 г. по гр. д. 1011/11 г. 4 ГО.

6. Следва ли договорът, с който се изменят съществените условия на договор за учредяване на право на строеж, да е сключен в нотариална форма с оглед неговата валидност?

7. Налице ли е заобикаляне на закона, когато чрез договор за съвместна дейност се договорят условия за плащане на сграда, в противоречие с вече постигнати договорености за безвъзмездност в нотариален акт, като при неплащане срочното право на строеж се изменя в безсрочно, в резултат, н а което ответникът ще получи безвъзмездно правото на собственост върху сградата и ползването на недвижимия имот. Счита, че е налице противоречие с решение № 475 от 14.7.2010 г. по гр. д. 621/09 г. ВКС

8. Налице ли е накърняване на добрите нрави, ако председателят на кооперацията е сключил без основание договор, който значително уврежда интересите на кооперацията и който е в интерес на дружеството, което също представлява и е в негов личен интерес? Счита, че съдът не се е произнесъл по доводите за нищожност на договора за съвместна дейност в частта, с която е предявен иск за установяване накърняване на добрите нрави при сключване на клаузите на т. 13 и т. 15 от договора.

9. Задължен ли е въззивният съд, като втора първа инстанция, въз основа на фактите и твърденията в исковата молба и търсената защита, да посочи нова правна квалификация на предявения иск и да се произнесе по него? Счита, че решението и даденото разрешение противоречи на даденото с него разрешение. По отношение на този въпрос счита, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане касационно обжалване, поради разрешение на поставения въпрос с Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и решение № 73 от 23.5.2014 г. по гр. д. 173/14 г., 2 ГО.

10. Длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожността на правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор или следва да се произнесе по въпроса за нищожността само, ако заинтересованата страна е направила съответно възражение за нищожност?

По отношение на всички въпроси бланкетно се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Ответникът „Хран родопи“ ООД оспорва касационната жалба. Счита, че по отношение на поставените въпроси не могат да бъдат определени като значими за изхода на спора. По отношение на въпроси 3 и 4 намира, че нормите относно обективно съединените искове и съединение на делата са ясни и не подлежат на тълкуване,

По отношение на въпросите, свързани с правната квалификация на исковете, на мира, че няма разрешение в отклонение на постоянната практика на ВКС. Подробно излага съображения.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е в срок. Съобщение с препис от решението е връчен на жалбоподателя ГПК „Ела 2001“ на 05.03.2020 г. Касационната жалба е подадена на 03.06.2020 г. по пощата. По силата на чл. 3, т. 1от ЗМДВИП, срокът е спрял да тече за периода от 13.03.2020 г. На основание § 13 от ПЗР на ЗЗ ДВ бр. 44 от 13.5.2020 г. сроковете, спрели да текат по силата на ЗМДВИП, продължават да текат от изтичане на 7 дни от обнародване на този закон, т. е. от 21.5.2020 г.

С обжалваното решение въззивният съд е разгледал въззивната жалба на „Хран родопи“ООД и насрещна въззивна жалба на ГПК „Ела 2001“. Решението на първата инстанция е обжалвано от ответника по иска само в частите, с които е осъден да върне сумата от 64 431, 83 лв на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, в частта, с която е признато за установено, че клаузите на т. 13 и т. 15 от договора за съвместна дейност от 2.3.2008 г. са нищожни и в частта по иска с правно основание, чл. 108 от ЗС за предаване владение на недвижим имот и оставено без уважение възражение за право на задължение и в частта, с която е оставено без уважение възражение за прихващане.

Насрещната въззивна жалба засяга само решението в частта по отхвърлителния иск с правно основание чл. 34 от ЗЗД за разликата над 64 431, 83 лв до пълно предявения размер от 218 000 лв, който иск е уважен от първата инстанция поради наличие на нищожност поради противоречие с добрите нрави. Изложени са съображения относно изводите на съда във връзка с липсата на компенсация. За начислени услуги на ГПК „Ела 2001“ и превод по сметка на „Хран родопи“ ООД. Оспорени са изводите на съда за липса на компенсация и прилагане на давността. Изрично е посочено само основанието нищожност поради накърняване на добрите нрави.

Предвид пределите на въззивната жалба, въззивният съд се е произнесъл както следва: обезсилил е решението в частта по уважения от първата инстанция иск за сумата от 64 431, 83 лв, приемайки, че е предявен иск за нищожност на т. 3.2 от договора за съвместна дейност поради накърняване на добрите нрави, както и за разликата до 218 000 лв по този иск на това основание, относно плащането на суми по фактура № 176 от 17.2.2010 г. и в частта, с която е оставено възражение за прихващане без уважение. Въззивният съд е приел, че няма формулиран иск и петитум за връщане на сумата от 218 000 лв като платена въз основа на нищожна поради накърняване на добрите нрави клауза на т. 3.2. от договора за съвместна дейност от 20.3.2008 г. Същият извод е направил и по отношение на клаузите на р. 2, т. 13 и т. 15. Дори наведените обстоятелства не можели да бъдат квалифицирани като такива по чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, тъй като те не били скрепени с петитум, т. е. самостоятелен иск, поради което произнасянето по такъв в обжалваното в тези части решение било недопустимо и неподлежало на обезсилване. Нямало основание накърняване на добрите нрави като основание за нищожност, за да се приеме, че връщане на сумата се дължи на начална липса на основание. Така е обезсилено и решението в частта, с която е признато за установено по иска за нищожност на основание накърняване на добрите нрави на клаузи т. 13 и т. 15 от договора за съвместна дейност от 20.3.2008 г.

По отношение на въззивната жалба на „Хран родопи“ ООД в частта срещу решението за прогласяване нищожност на клаузите на т. 13 и т. 15 от договора за съвместна дейност от 20.3.2008 г. като предявени на основание чл. 26, ал. 1 пр. 2 и ал. 2, пр. 3 от ЗЗД заобикаляне на закона и липса на форма, въззивният съд е приел, че следва да се изхожда от същността на уговорките в договора, а не от неговото наименование. Установил е, че с оглед конкретно поетите права и задължения, предметът на договора са отношенията между страните по повод учреденото и прехвърлено право на строеж досежно изграждането, финансирането и ползването на сградата, както и последиците от изтичането на 10 годишния срок. С този договор противно на поддържаното от ищеца, не били изменени съществени условия на договорите за учредяване и прехвърляне на право на строеж. А била постигната уговорка за промяна на условията. Не се изменяли предмет, цена и срок като елементи на учредяване на правото на строеж, а само последици при настъпване на прекратителния 10 годишен срок, уговорен при учредяване на правото на строеж. Поради това не била необходима спазването на форма. По отношение на основанието за нищожност съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД - заобикалянето на закона е прието, че договорът противоречи на закона и поради това не може да има заобикаляне на закона. Уговорките в чл. 13 и 15 от договора били в противоречие на чл. 65 от ЗС. А след като е налице самостоятелно основание за нищожност, различно от заобикаляне на закона, то не би предмет на въззивно разглеждане. Ищецът не бил релевирал такова основание. Това е мотивирало съда да отмени решението на първата инстанция и да отхвърли тези искове.

Освен това е обезсилено решението в частта, по предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС и е прекратено производството по този иск. За да обезсили решението в частта по този иск въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд не е бил надлежно сезиран с иск с правно основание чл. 108 от ЗС за предаване владението на имота на ищеца. Приел е, че съгласно нормата на чл. 210 от ГПК е налице само първоначално съединяване на искове. Последващото съединяване е налице само при предявен насрещен иск чл. 212 от ГПК, обратен иск по чл. 219, ал. 3 от ГПК и евентуално изменение на иска чрез добавяне на ново основание или нов петитум на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК. В настоящия случай не е било налице основание за изменение на иска, предвид първоначално заявените основания и искове. В хода на производството, след като бил подал отговор на исковата молба, с уточняващи молби ищецът бил предявил и иск с правно основание чл. 108 от ЗС по отношение на цеха, за който е било учредено правото на строеж. Въззивният съд е приел, че не може да е налице основание по чл. 34 от ЗЗД по отношение на имота. А ставало въпрос за съвсем нов иск. Освен това не било уточнено кооперацията на какво основание е собственик. Недопустимо било изменението на иска на основание чл. 214 от ГПК и то при изричното противопоставяне на ответника. Поради това е направил извод, че ненадлежното предявяване на иска обуславя недопустимост на постановеното по него и обжалвано в тази част първоинстанционно решение.

Допускането на касационно обжалване се извършва на основание чл. 280 от ГПК. Касаторът като значим и разрешен от въззивния съд е поставил правен въпрос 10. Този правен въпрос е предмет на тълкувателно дело 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това ще следва да се спре произнасянето в настоящето производство на основание чл. 292 от ГПК, до постановяване на посоченото тълкувателно дело.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ

СПИРА производството по т. д. 1214/20 г., Върховен касационен съд, Второ търговско отделение, на основание чл. 292 от ГПК до приключване на тълкувателно дело 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС.

Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред друг тричленен състав на Търговска колегия на Върховния касационен съд на Р България.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: