О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50029

гр. София, 21 ноември 2024 година

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

БИСЕРА МАКСИМОВА

като разгледа докладваното от съдия Б. М. гр. дело № 2216 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК след възобновяване.

Образувано е по подадена от Х. К. Х. от [населено място] касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от Окръжен съд - Сливен решение № 7/10.02.2021 г. по гр. д. № 478/2020 г., с което е потвърдено решение № 522/15.06.2020 г. по гр. д. № 3355/2019 г. на РС - Сливен, с което е уважен предявеният от [община] инцидентен установителен иск с правно основание в чл. 439 ГПК, че “Г.“ ЕООД не дължи на Х. К. Х. сумата от 8 773,44 лв., за която са издадени изпълнителни листове и е образувано изпълнително дело № 1826/2018 г. на ДСИ при РС – Сливен и е отхвърлен предявеният от Х. К. Х. в качеството му на кредитор на „Г.“ ЕООД, против [община] главен иск с правно основание в чл. 134, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 59 ЗЗД за заплащане на длъжника на Х. К. Х. - “Г.“ ЕООД сума в размер на 9 300 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание от общината на имоти на дружеството.

В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение с оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като основание за допускане на касационно обжалване се сочи основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност, а извън това се твърди че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с ТР №2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС относно това дали възбраната, наложена след изтичане на срока за прекратяване на изпълнителното дело поради перемция, прекъсва давността.

ВКС, ГК, състав на трето отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

За да постанови решението си, Сливенският окръжен съд е приел, че пред районния съд ищецът Х. е предявил срещу [община] иск с правно основание в чл. 134 ЗЗД, вр. чл. 59 ЗЗД, а ответникът по иска [община] - инцидентен косвен установителен иск, с който да се установи по отношение на Х. Х., че третото лице “Г.“ ЕООД – в ликвидация, не е задължено спрямо Х. поради погасяване по давност на задълженията му към него. Счел е, че като обуславящ за изхода на спора първо следва да бъде разгледан инцидентният иск на [община], която оспорва правата на Х. като кредитор спрямо дружеството в ликвидация. Изложил е, че от събраните по делото доказателства е установено, че в полза на Х. против дружеството са били издадени два изпълнителни листа. По първият изпълнител лист от 24.02.2011 г. е образувано изп. д. № 191/2011 г., по което е извършена публична продан на недвижим имот, с последно плащане, извършено на 31.03.2014 г. По-късно, по молба на взискателя от 05.04.2017 г., на 10.04.2017 г. е наложена възбрана на недвижим имот собственост на длъжника. Въззивният съд е приел, че изпълнително дело № 191/2011 г. е прекратено на 17.07.2018 г. поради настъпила перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като ДСИ е приел, че възбраната по делото е наложена след изтичане на двугодишния срок от последното изпълнително действие по делото, поради което, като действие извършено по вече прекратено по силата на закона изпълнително дело, молбата за наложената възбрана не прекъсва погасителната давност. По вторият изпълнителен лист от 16.05.2011 г. е образувано изпълнително дело № 286/2011 г., с последно извършено изпълнително действие по него от 18.04.2013 г. – запор на банкова сметка. На 13.04.2017 г. по него е била наложена възбрана върху имот на длъжника. И по това изпълнително дело № 286/2011 г. по описа на ДСИ при РС – Сливен въззивният съд е приел, че същото е прекратено на 17.07.2018 г. поради настъпила перемпция - ДСИ е приел, че възбраната по него е наложена след изтичане на двугодишния срок от последното изпълнително действие по делото. Съдът е посочил, че настъпването на перемпцията е обусловено от обективни обстоятелства (неизвършване на изпълнителни действия в продължение на повече от две години, т. е. продължително бездействие на взискателя) и не зависи от волята на съдебния изпълнител, а съдът само прогласява настъпването . Приел е, че следва да отговори на въпросите кога едно вземане се погасява в изпълнителното производство и кои действия в изпълнителното производство представляват “принудителни изпълнителни действия“, при отговора на който въпрос се е позовал на дадено в т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, тълкуване. Изложил е, че в ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. е разгледан и въпросът с настъпването на погасителната давност, като е прието, че когато едно действие макар и “принудително изпълнително действие“ по своя характер е предприето след настъпване на давност, то не поражда действие. Съответно, ако то не е предприето своевременно (в рамките на 2 г. от извършване на последното изпълнително действие), то няма да представлява прекъсване на давността, тъй като тя вече ще е настъпила. Ето защо е приел, че последното изпълнително действие по изп. д. № 191/2011 г. е било извършено на 31.03.2014 г., след което е последвал продължителен период, през който не са били предприемани никакви изпълнителни действия. Така перемпцията се е осъществила на 31.03.2016 г., макар делото да е било прекратено по-късно, на 17.07.2018 г., поради което е изложил, че наложената възбрана от 13.04.2017 г. се явява изпълнително действие, извършено след настъпване на перемпция и не може да породи действие. Прието е, че петгодишният давностен срок, с който вземането на Х. е погасено, е изтекъл на 31.03.2019 г. За аналогично е прието и положението по изп. д. № 286/2011 г., при което последното извършено изпълнително действие е от 18.04.2013 г. - запор на банкова сметка. След това отново за продължителен период от време не са били извършвани никакви изпълнителни действия, поради което въззивният съд е счел, че след като перемпцията е настъпила на 18.04.2015 г., петгодишният давностен срок е настъпил на 18.04.2018 г. - 5 г., считано от 18.04.2013 г. Въззивният съд е достигнал до правен извод, че наложената възбрана от 13.04.2017 г. се явява изпълнително действие, извършено след настъпване на перемпция и не може да породи действие. Изложил е, че след като вземанията на ищеца поначало са били погасени по давност, съдът не следва да има предвид образуването на изп. д. № 1826/2018 г. и предприетите действия по него, тъй като делото е било образувано след погасяване по давност на вземанията на взискателя Х.. Според въззивния съд, след като вземанията на ищеца са погасени по давност съответно на 31.03.2019 г. (по изп. лист от 24.02.2011 г.) и на 18.04.2018 г. (по изп. лист от 16.05.2011 г.), а исковата молба на Х. е от 18.06.2019 г., то тя е предявена от лице, което вече няма неудовлетворено вземане спрямо длъжника “Г.“ ЕООД и предявеният от Х. иск по чл. 134, вр. чл. 59 ЗЗД се явява неоснователен. Ето защо съдът е заключил, че следва да се уважи предявеният от [община] инцидентен установителен иск за установяване в отношенията между Общината и ищеца Х., че третото лице “Г.“ ЕООД – в ликвидация, не е задължено спрямо Х., поради погасяване по давност на задълженията му. Приел е по главният иск, че след като Х. не се явява кредитор на “Г.“ ЕООД, то предявеният от него на основание чл. 134 ЗЗД във връзка с чл. 59 ЗЗД иск се явява неоснователен.

С определение № 60319 от 03.12.2021 г., постановено по настоящото гр. д. № 2216/2021 г., ВКС, ІV гр. отд. е спрял производството по делото до постановяване на тълкувателен акт по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС. Тълкувателното дело е приключило с приемането на ТР № 3/28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС. Същевременно е образувано тълк. д. № 2/2023 г. по описа на ВКС за приемане на тълкувателно решение по определени въпроси, един от който е: „Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция?“, въпрос, релевантен за настоящия спор. По това тълкувателно дело е постановено ТР № 2/2023 от 04.07.2024 година, поради което производството по делото е възобновено.

По наведеното от касатора основание за допускане на въззивното решение на касационно обжалване с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК - очевидна неправилност, настоящата касационна инстанция приема, че в случая не е налице соченото основание. Решението не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика и опитните правила – т. е. не страда от такъв съществен (явен) порок, установим пряко от съдържанието му без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика или опитните правила при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от ВКС само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Настоящата касационна инстанция приема, че въззивното решение следва да се допусне на касационно обжалване изцяло, и в двете му обжалвани части, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за това от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му; както и по въпроса дали възбраната като изпълнително действие прекъсва погасителната давност по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Въпросите са определящи за крайния изход на спора и по двата предявени в производството искове – главен и инцидентен установителен иск, като изводите на въззивния съд противоречат на посочените по-горе тълкувателни решения. Налице са както общата, така и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на решението до касационен контрол.

Касаторът Х. Х. е освободен от внасяне на държавна такса в производството.

Воден от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 7/10.02.2021 г. по гр. д. № 478/2020 г. по описа на Сливенския окръжен съд.

Делото да се докладва на председателя на ІII гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: