Образувано е по касационна жалба на „МП-Транс“ ООД от гр. Д.ад, срещу решение №98 от 02.03.2018 г. по адм. д.№791/2017 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение №1012-26-146-1/09.11.2015 г. на директора на ТП на НОИ Хасково. С решението на директора на ТП на НОИ е отхвърлена жалбата на дружеството срещу разпореждане №5101-26-6-7/12.10.2015 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ – Хасково, за приемане за трудова злополука настъпила смърт на Д.А.
Поддържат се оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение, като постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Ответникът – директорът на ТП на НОИ Хасково, редовно уведомен в съдебно заседание не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Ответницата – М.Г, чрез законен представител Т.А, редовно уведомена, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с право на оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна.
„МП-Транс“ ООД е подал с придружително писмо вх.№5101-26-6-1/09.09.2015 г. до ТП на НОИ Хасково, декларация вх.№5101-26-6/09.09.2015 г. за настъпила злополука – смърт на служител на дружеството - Д.А на 31.08.2015 г. в Р. Ф, на паркинг Aire De Point-a-Brac, E606, 16300 Vignolles, Франция. С изготвен от назначена комисия Протокол №5101-26-6-6/08.10.2015 г. за резултатите от извършено разследване на злополуката, станала на 31.08.2015 г. е установено, че съгласно заповед за командировка №12/01.07.2015 г. Д.А бил командирован от 01.07.2015 г. до 05.09.2015 г. с товарен автомобил влекач рег. [рег. номер на МПС] до Европейския съюз и обратно за срок от 67 дни със задача превоз на товари, с право на дневни пари и разходи за сметка на „МП-Транс“ ООД. Видно от Пътен лист на кола Х9782ВР /детайлно от ДжиПи Ес системата/ за 31.08.2015 г. автомобил Х9782ВР с ремарке /на испанска фирма/, шофиран от Д.А в 19.58 часа спрял на паркинг Е606, 16300, Виньол, Франция. В посочения час на паркинга се разразила буря с проливен дъжд. Г-н Андонов слязъл от спрения товарен автомобил за почивка и пренощуване и когато излязъл от кабината, е поразен от гръм, в резултат на което пада до камиона и почива на място.
С разпореждане №5101-26-6-7/12.10.2015 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО е обявена декларираната злополука с вх.№5101-26-6/09.09.2015 г. за трудова. Разпореждането е потвърдено с решение №1012-26-146-1/09.11.2015 г. на директора на ТП на НОИ – Хасково.
Решението на Административен съд Хасково е валидно и допустимо, а разгледано по същество, правилно и обосновано, в съответствие с процесуалните правила и материалния закон. Не са налице визираните в касационната жалба основания по чл. 209 АПК.
П. Аивен съд Хасково е потвърдил решението и разпореждането на органите на ТП на НОИ Хасково, с които е приета станалата злополука за трудова. Настоящият касационен състав напълно споделя приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, както и правните му изводи възоснова на нея.
Разпореждането е издадено в съответствие с предвидените в КСО процедури по разследване, установяване и квалифициране на трудовата злополука. Съгласно чл. 58, ал. 1 от КСО, териториалното поделение на Националния осигурителен институт съвместно с Инспекцията по труда, комитетите и групите по условия на труд и други компетентни органи в зависимост от случая разследват всяка смъртна трудова злополука. В изпълнение на чл. 58, ал. 3 КСО е проведено разследване, което е установило причините и обстоятелствата за възникване на трудовата злополука, вида на уврежданията и други сведения, подпомагащи ТП на НОИ да се произнесе за характера на злополуката. Съгласно изискването на чл. 58, ал. 6 от КСО, резултатите от разследването са оформени в протокол в типизирана форма, валиден до доказване на противното и съдържащ данните по чл. 10, ал. 1, т. 1-11 от Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, относно: осигурителя, пострадалия, мястото и времето на злополуката, свидетелите на злополуката и лицето, оказало първа помощ, обща характеристика на работата, извършвана от пострадалия преди злополуката, специфичното физическо действие, извършвано него в момента на злополуката, и свързания с това действие материален фактор. Налице е също описание и анализ на допуснатите от лицето отклонения от нормалните действия и условия и материалния фактор, свързан с тези отклонения, начина на увреждане и материалния фактор, причинил увреждането, допуснати нарушения на нормативните актове, лицата, допуснали нарушенията и необходимите мерки за недопускане на подобни злополуки. Съгласно чл. 9, ал. 1 от Наредбата, при разследването са установени конкретните обстоятелства и причини за възникване на злополуката, вида на уврежданията и всички други данни за характера на злополуката. На основание чл. 60, ал. 1 от КСО, длъжностното лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт със заповед, въз основа на документите в досието е издало разпореждане за приемане на злополуката за трудова. С решение на директора на ТП на НОИ Хасково е потвърдено като законосъобразно разпореждането на органа по чл. 60, ал. 1 от КСО, тъй като е прието, че разпореждането съдържа необходимите реквизити по чл. 59 АПК, издадено е при спазване на административно производствените правила и материалноправните разпоредби на закона. Протоколът за разследване на злополуката е съставен в присъствието на представляващия наследницата на пострадалото лице. На касатора също е дадена възможност за участие в административното производство от самото му начало, като е имал възможност своевременно да подаде обяснения и възражения по случая. Упражнил е и правото си да обжалва разпореждането на органа по чл. 60, ал. 1 от КСО по административен и съдебен ред.
Касационната инстанция намира, че касаторът не установява по неопровержим начин посочените в касационната жалба недостатъци и нарушения при издаване на разпореждането по чл. 60, ал. 1 КСО. Не са налице съществени нарушения на административно производствените правила, водещи до незаконосъобразност на същото. Не е ограничено в значителна степен правото на защита на заинтересованите страни. Същите са имали възможност своевременно и адекватно да реализират правото си на защита и в административното и в съдебното производство, като реализират правото си на обжалване на разпореждането на органа по чл. 60, ал. 1 КСО по реда на чл. 117 КСО. Могли са да се запознаят с фактите и обстоятелствата по случая, и доказателствата, които ги установяват и направят възражения по разпореждането. Следва да се обърне внимание на обстоятелството, че според чл. 11 от Наредбата, изискването за подписване на протокола от посочените лица /по чл. 58, ал. 4 и 5 КСО/ е предвидено само, за да удостоверят, че са запознати с него. Наред с това, съгласно чл. 9 от Наредбата, разследването на трудовата злополука трябва да установи конкретните обстоятелства и причини за нейното възникване, вида на уврежданията, както и всички други данни, които ще подпомогнат ТП на НОИ да се произнесе за характера на злополуката. В случая при разследването на трудовата злополука визираните обстоятелства са установени.
Съществени са непълнотите и неяснотите във волеизявлението на органа, които биха довели до различно/противоположно съдържание на акта като краен резултат от проведеното административно производство, ако не бяха допуснати. Сочените недостатъци в проведеното административно производство, не възпрепятстват административният и съдебният контрол върху разпореждането. Същото е издадено от компетентен орган – длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в предвидената от закона форма и в съответствие с материалния закон и процесуалните правила.
Относно правилното тълкуване и прилагане на материалния закон в процесното разпореждане, касационният състав споделя изложените мотиви в решението на директора на ТП на НОИ Хасково и в решението на Административен съд Хасково. При извършената от настоящия касационен състав служебна проверка, не се констатира нарушение на материалния закон при издаване на разпореждане по чл. 60, ал. 1 от КСО. Според определението в чл. 55, ал. 1 от КСО, трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Според чл. 55, ал. 2 от КСО, трудова е и злополуката, станала с осигурен по чл. 4, ал. 1 и 2 по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до: 1. основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер; 2. мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден; 3. мястото за получаване на възнаграждение. Според чл. 55, ал. 3 КСО, не е налице трудова злополука, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си. От събраните доказателства по делото и протокола за извършеното разследване на злополуката, безспорно се установява, че същата има характер на трудова, тъй като са налице задължителните елементи от фактическия състав на трудовата злополука по чл. 55, ал. 1-3 от КСО. Инцидентът с лицето е настъпил при и по повод на извършване на работа за работодателя – касатор в настоящото производство; във връзка с изпълнение на трудовите задължения на пострадалия - при паркиране на управлявания от него товарен автомобил, за да си купи храна и да си почине; по време на командировка в чужбина, изпратен със заповед издадена от касатора; при и по повод извършваната работа за касатора – превоз на стоки с товарен автомобил с ремарке. Установява се безспорно и безпротиворечиво наличието на причинно-следствената връзка между извършваната от Андонов работа и настъпилото увреждане на здравето, довело до смъртта на работника/служителя. Правилен е изводът на съда, че Андонов е извършвал дейности в полза на работодателя, съгласно определението в чл. 7, ал. 1 от Наредба за организация на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт. Необосновано се явява твърдението на касатора, че по време на гръмотевичния удар лицето не се е намирало на работното си място, тъй като същото е спряло МПС на паркинг и слизайки от товарния автомобил пада до него ударено от гръмотевица. Това се установява по безспорен начин от доказателствата по делото, от документацията приложена от френските власти, смъртния акт, заключението на медицинския експерт относно причините за смъртта, обяснението на свидетеля – колега на Андонов. Не може да се приеме твърде стеснителното тълкуване на нормативната уредба относно трудовата злополука, дадено в касационната жалба, включително и на определението по чл. 1, б.“а“ от Регламент /ЕС/ 349/2011 г. на Комисията от 11.04.2011 г. за прилагане на Регламент /ЕО/ №1338/2008 на ЕП и Съвета, тъй като от установените факти, обстоятелства и доказателства по случая е ясно, че при настъпване на злополуката, лицето е извършвало дейности свързани с транспортиране в изпълнение на служебните си задължения по трудовия договор с касатора и съгласно заповедта за командироването му. Съгласно чл. 1, б.“а“ от Регламент 349/2011 г.,„трудова злополука“ означава краткотрайно събитие в процеса на работа, което води до физически или психически увреждания. Изразът „в процеса на работа“ означава при извършването на трудова дейност или през времето, прекарвано на работното място. Това включва настъпилите по време на работа пътнотранспортни произшествия, но не включва пътнотранспортните произшествия, настъпили при отиване на или при връщане от работното място, т. е. пътнотранспортните произшествия, настъпили при пътуването от дома до работното място или обратно. Съгласно чл. 1, б.“к“ от същия Регламент, „трудов процес“ означава основният вид работа или действие (обща дейност), извършвани от пострадалия по време на злополуката, а според чл. 1, б.“б“ - „злополука, вследствие на която е настъпила смърт“ означава злополука, причинила смъртта на пострадалия в срок до една година от настъпването на злополуката. От доказателствата по делото става ясно, че лицето е било на работа, на работното си място – в случая в командировка, като злополуката, причинила смъртта му е настъпила в процеса на работата му, а не на отиване или връщане от работното му място.
Предвид изложеното, решението на Административен съд Хасково е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и процесуалните правила към приетата за установена всестранно и пълно фактическа обстановка. Това налага да се остави в сила съдебното решение.
Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №98/02.03.2018 г. по адм. д.№791/2017 г. на Административен съд Хасково. Решението е окончателно.