Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на МВР - Враца, срещу решение №207/23.05.2018 г. по адм. дело №127/2018 г. на Административен съд - Враца, с което е отменена негова заповед №369з -191/26.01.2018 г. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано и материалноправно незаконосъобразно, иска отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу заповедта.

Ответникът по касационна жалба - Д.Г, с адрес в [населено място], не взима становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че с оспорената пред него заповед, на младши експерт Д.Г - младши разузнавач ( издирване) в група "Противодействие на тежки престъпления" от сектор "Криминална полиция" към Районно управление - Враца при оДМВР - Враца, на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 3 ЗМВР, чл. 200, ал. 1, т. 11 предл. първо ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, за това, че за времето от 16.01.2017 г. до момента на извършване на проверката, в качеството си на служител, на когото е възложена работа по преписка рег. №179500 -281/16.01.2017 г. за счупено стъкло на паркиран автомобил не е предприел действия за приключването й в срока по чл. 9, ал. 2 от Инструкция №8121з - 780/24.10.2014 г. АС е посочил, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 210, ал. 1 ЗМВР. Спазена са административно - процесуалните правила по издаването й, но заповедта е материалноправно незаконосъобразна. Цитираната в оспорената заповед инструкция не съществува, а всъщност се касае за заповед на министъра на вътрешните работи със същия номер, с която са утвърдени Вътрешните правила за организацията на работата в МВР по заявителски матерал, с която заповед Генадиев не е запознат срещу подпис, поради което не може да му се търси отговорност за нарушаването й. Отделно от това срокът на бездействието по преписката е неправилно определен, тъй като същата е разпределена на Генадиев на 17.01.2017 г., без да му е указан срок за приключването й. Предвид изложеното срокът по чл. 9, ал. 2 - тридесетдневен за приключването е изтекъл на 16.02.2017 г., след която дата започва бездействието в нарушение на горецитирания текст, което видно от данните по преписката е приключило на 21.08.2017 г.

Решението е правилно. Правилна е преценката на АС, че при липса на надлежно запознаване ( срещу подпис) с заповедта, утвърждаваща вътрешните правила, бездействието на Генадиев макар и от обективна страна да нарушава разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Вътрешните правила за организацията на работата в МВР по заявителски матерал, не представлява дисциплинарно нарушение, тъй като липсва субективна страна - виновно поведение, част от което е знанието за правилото, което се нарушава. От лице, което не е запознато със заповедта на министъра, не може да бъде изисквано спазването й. Новопредставеното доказателство - че Генадиев е запознат с длъжностната си характеристика ( без самата длъжностна харктеристика) не води до извод за надлежно запознаване на Гендиев с министерската заповед и утвърдените с нея Вътрешни правила. За последните не са твърди да са обнародвани, поради което за Генадиев липсва друг начин за узнаване на съдържанието им, освен, чрез надлежното му запознаване срещу подпис от страна на ръководителите му. Настоящият съдебен състав споделя и останалите изложени от АС доводи за материалната незаконосъобразност на оспорената заповед.

Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №207/23.05.2018 г. по адм. дело №127/2018 г. на Административен съд - Враца.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.