Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на П.П против решение № 319 от 09.12.2016 г., постановено по адм. д. № 233/2016 г. по описа на Административен съд гр. С.З.К навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и моли за отмяната му.

Ответникът - началникът на РДНСК – Югоизточен район, чрез процесуалния си представител и в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Ответникът – главният архитект на О. К, чрез процесуалния си представител, изразява становище за основателност на касационната жалба. Моли решението да се отмени и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

Ответницата – С.Б не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд гр. С. З отхвърля жалбите на главния архитект на О. К и П.П против заповед № ДК-10-ЮИР-20/15.04.2016 г. на началника на РДНСК-ЮИР, с която, на основание чл. 216, ал. 6 ЗУТ вр. § 127, ал. 11 ПЗР ЗУТ, е прогласена нищожността на Акт за узаконяване № 3/20.05.2015 г. на строеж: „жилищна сграда с гараж“, находяща се в ПИ 144016 по плана за земеразделяне на землище с. Д., м. „Делбен дял“, община К., ведно с одобрените инвестиционни проекти, издаден на основание § 127, ал. 8 ПЗР ЗИДЗУТ от главния архитект на О. К.

За да постанови този резултат съдът приема, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган по протест на прокурор от...