Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по касационна жалба на „Булгарплод“ ЕООД, чрез адв. П.К срещу Решение № 2124 от 21.11.2018 г., постановено по адм. дело № 2189/2018 г. по описа на Административен съд Бургас с доводи за неправилност, като постановено при допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за неговата отмяна и да бъде уважена исковата молба. Претендира разноски.

Ответната страна – Изпълнителна агенция „ Главна инспекция по труда“, не се явява, не изразява становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед мотивите на Тълкувателно решение на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., както и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд Бургас е отхвърлил иска на „Булгарплод“ ЕООД, против Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, за заплащане на 325 лева, платени от дружеството разноски за процесуално представителство по АНД № 274/2018 г. по описа на Районен съд Бургас.

За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с Наказателно постановление № 02-001200 от 15.11.2017 г. на директора на дирекция „Инспекция по труда“ - Бургас, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер 1 500 лева за извършено нарушение на чл. 3, т. 4 от Наредба № 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска. При обжалването на този акт, с Решение № 553 от 30.03.2018 г. по АНД № 274/2018 г. по описа на Районен съд Бургас го е отменил. В проведеното съдебно производство дружеството е упълномощило адв. П.К да го представлява, с която е сключил договор за правна защита и съдействие № 69194 от 04.01.2017 г. Съгласно този договор страните са уговорили заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 325 лева. Съдът е установил, че пред районния съд не е представен банков документ, удостоверяващ посоченото в договора плащане на сумата, като такъв не е представен и в производството пред него. Във връзка с това първостепенния съд е направил извод, че ако в договора е вписан начина на плащане по банков път, то задължително се представят доказателства за това, т. е. в случаите, при които е договорен такъв начин за заплащане, същото следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането.

Въз основа на тази фактическа установеност съдът е направил извод, че искът е неоснователен и следва да се отхвърли. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Първостепенният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за неоснователност на исковата претенция.

Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон – ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

В случая правилно е преценено от съда, че са налице част от предпоставките за реализиране на отговорността на държавата, но не е доказано наличието на имуществената вреда, която се претендира с иска.

Доказателствената тежест е на страната на ищеца, който при условията на пълно доказване, с всички допустими доказателства и доказателствени средства следва да установи твърденията си. В случая ищецът не се е справил и не е доказал платения размер на претендираните имуществени вреди. Записванията в договора за правна помощ и съдействие имат силата на разписка, с която се доказват вписаните в него обстоятелства (в този смисъл вж. Тълкувателно решение № 6 по тълкувателно дело № 6/2012 г. на Върховния касационен съд). След като не са представени доказателства за заплащането му по банков път, а плащането е уговорено да стане именно така, то съдът обосновано е приел този факт за недоказан. По този начин е останал недоказан факта на заплащането на 325 лева по договора, представен пред РС - Бургас.

Изводът за недоказаност на вредите не се променя от представените доказателства в настоящата производството - разписка и преводно нареждане. Представянето им извън рамките на производството по оспорване на наказателното постановление, след приключването му, когато вече е постановено решение по спора, не обосновава наличие на реално причинена вреда от отменения с това решение акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

При тези съображения изводът на Административен съд Бургас, че искът не е доказан е обоснован и законосъобразен.

Предвид изложеното настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно и ще следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2124 от 21.11.2018 г., постановено по адм. дело № 2189/2018 г. по описа на Административен съд Бургас. Решението е окончателно.