О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3008
Гр. София, 19.11.2024г.
Върховният касационен съд на Р. Б. търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на тридесети септември две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
Е. А.
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т. дело № 725 по описа за 2024 г.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Фантастико груп“ООД, [населено място] / правоприемник на „ Ван холдинг“ ООД, [населено място]/ против решение №332 от 30.11.2023 г. по т. д. № 199/2023г. на Варненски апелативен съд.
Ответникът по касация – „Енерго - П. Е. услуги„ ЕАД, [населено място], чрез пълномощника си – адв. Г. В. е на становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като са развити и пространни доводи за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение за да се произнесе взе предвид следното:
С решението, предмет на обжалване, състав на Варненски апелативен съд е потвърдил решение №62 от 10.02.2023г. по т. д. 180/22г. на Варненски окръжен съд. За да постанови този резултат, съставът след като е възпроизвел мотивите на първостепенния съд е очертал и чрез посочване на становищата на страните предмета на спор - вземане за неустойка, предвидена при неизпълнение на поето с договор между страните задължение - да бъде отправено предизвестие при едностранно прекратяване на същия на основание чл.92 ЗЗД, вр. чл.18 от договора. Посочил е, че и двете страните се стремели да се прекрати договора, сключен между тях, обаче при „две напълно откъснати от договорно съгласие цели“. Така посочено, че ищецът искал да се прекрати договора от 01.11.21г., а ответника след като преценил “ риска да понесе неустоечна отговорност“ се „завърнал“ към спазването на договорното изискване за тридесетдневното предизвестие. Решаващият състав е посочил още, че упражненото право да се прекрати договора от доставчика на ел. енергия на 08.10.21г. считано от 01.12.21г. не било обвързано от неговото упражняване по съдебен ред, докато това от 05.10.21г. не могло да породи правни последици, тъй като прекратяването на договора на основание чл.16 от него можело да стане само по съдебен ред, а не извънсъдебно. Така е достигнат извод, че неустойката не се дължи, тъй като е налице тридесетдневно предизвестие за прекратяване на договора.
Настоящият съдебен състав счита, че формулираните в изложението осми и девети въпрос, свързани с тълкуването на изявленията на страните и тяхната действителна воля с оглед установената между тях договорна връзка е релевантен въпрос, а освен това и пряко свързан с поставените преди това въпроси относими към приложението на чл.307 ТЗ, въведено от съда като основен мотив за отхвърляне на исковата претенция без неговата приложимост да е поддържана от страните в производството.
Така както бе обобщено, въпросът относно необходимостта от прилагане на чл.20 ЗЗД във връзка с установяване съдържанието на конкретно изявление за прекратяване на договорната връзка в съответствие с действителната воля на страните и императивните изисквания на нормативната уредба е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК за спора, тъй, като той е обосновал решаващия извод на съда за основателност на иска, с оглед тълкуване на изявленията на страните във връзка с чл.16 и чл.17 от договора. Съдът не е изложил мотиви, съобразно изискванията на граматическото и функционално тълкуване, при разкриване, чрез комплексно анализиране на точния смисъл на уговореното, с оглед волята на страните. В тази връзка е налице и противоречие с приетото с представените и цитирани от касатора множество решения на ВКС по приложението на чл.20 ЗЗД, обобщили критериите за приложението на текста, в смисъл, че когато е налице неяснота в договорните клаузи или спор относно смисъла им, включително и в изявленията на страните относно установяване протичане и прекратяване на договорната връзка между тях, действителната обща воля се установява, чрез прилагане на тълкуване, чрез което следва да бъде изяснен и точния смисъл на изявеното - първо с намиране на ясен езиков смисъл и с установяване на този смисъл, чрез връзката на договореното с действията на страните и цялостния контекст на постигнатите уговорки. Следователно, налице са предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради което решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т. 1 ГПК, поради което следва да бъде допусната до касационно обжалване.
Останалите поставени въпроси като свързани с вече разгледаните и пряко с разрешаването им не обосновават самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване.
Касаторът дължи държавна такса в размер на 3840лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №332 от 30.11.2023 г. по т. д. № 199/2023г. на Варненски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора- „Фантастико груп“ООД, [населено място] / правоприемник на „ Ван холдинг“ ООД, [населено място]/, че в седмичен срок от съобщенията следва да удостовери внасянето на държавна такса в размер на 3840лв., в противен случай производството ще бъде прекратено.
След внасяне на държавната такса, делото да се докладва за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: