Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 42, ал. 5 от ЗМСМА (ЗАКОН ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ) /ЗМСМА/ и чл. 459, ал. 8 от Изборния кодекс /ИК/.

Образувано е по касационна жалба на И. П. С., в качеството му на кмет на община Е. П, подадена по реда на чл. 210, ал. 2 от АПК чрез упълномощен адв. Б., против решение № 131 от 17.02.2017г., постановено от Административен съд - София - област, седми състав, по адм. д. № 111/2017г. С жалбата и в съдебно заседние се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - нарушения на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Касационният жалбоподател твърди, че има правен интерес да оспори постановеното съдебно решение, с което е отменено решение № 274/27.01.2017г. на Общинска избирателна комисия - Е.П.З, че обжалваното решение е постановено в нарушение на изискванията на чл. 8, ал. 1, чл. 15, ал. 1 и чл. 182, ал. 2 от АПК, тъй като съдът е отказал да го конституира като заинтересована страна, което пряко е засегнало правото му на защита. М. В административен съд да отмени обжалваното решение, като неправилно и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия административен съд.

От И. П. С. е подадена и частна жалба, която е предявена против определение от 14.02.2017 г., постановено по адм. д. № 111/2017 г. на Административен съд - София-област. Частният жалбоподател оспорва отказа на първоинстанционния съд да го конституира като заинтересованата страна в процеса и претендира отмяна на обжалваното определение, като незаконосъобразно постановено.

Ответникът - Общинска избирателна комисия /ОИК/ - Е. П, представлявана от председателя на комисията Т. А. заявява, че при приемане на оспореното решение от ОИК са изразени различни становища от членовете на комисията, поради което моли Върховния административен съд да потвърди решението на първоинстанционния съд, което ОИК - Е. П ще изпълни.

Ответникът - Окръжна прокуратура - София не изразява становище по касационната и по частната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на частната жалба, защото съгласно чл. 147, ал. 1 от АПК право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права и законни интереси са нарушени или застрашени от него или поражда задължения за тях, а в конкретната хипотеза административният акт не засяга правата и интересите на частния жалбоподател и не създава задължения за него извън тези формирани с оспорения акт. Счита, че по аргумент от чл. 15 и чл. 27, ал. 1 от АПК надлежни страни в производството по чл. 459 от ИК са подалият протеста прокурор и ОИК, издалаакта, като този административен акт, както и съдебното решение по спора за законосъобразността му, не рефлектират в правната сфера на трети лица, което да легитимира интерес от участие в делото. По отношение на касационната жалба участващият по делото прокурор дава заключение за процесуална недопустимост, тъй като жалбоподателят не е страна по смисъла на закона и не е налице характеристиката за неблагоприятност на решението, поради което позоваването на чл. 210, ал. 2 от АПК е неоснователно, понеже касаторът не е страна по материалното административно правоотношение и обжалваното решение не рефлектира в правната сфера на лицето по какъвто и да е начин.

Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд намира касационната жалба на И. П. С. за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена по реда на чл. 210, ал. 2 от АПК в 7 - дневния срок, визиран в чл. 201, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 459, ал. 8 от ИК. Настоящият съдебен състав счита, че касаторът изцяло съответства на изискванията, формулирани от законодателя в нормата на чл. 210, ал. 2 от АПК да предяви касационна жалба, защото обжалваното съдебно решение има сила спрямо избрания кмет на община Е. П и същото е неблагоприятно за него. Това е така, защото процесният административен акт - решение № 274 от 27.01.2017г. на ОИК - Е. П е произнесен по предложение на прокурор от Окръжна прокуратура - София, с което той е поискал предсрочно прекратяване пълномощията на кмета на община Е. П - И. П. С.. От съдържанието на атакуваното решение на ОИК - Е. П се установява по безспорен начин, че е налице решение за отхвърляне на предложението за прекратяване правомощията на кмета на община Е.П.С актът, който е предмет на съдебното производство, в което първоинстанционният съд се произнася относно неговата валидност и законосъобразност, е благоприятен за кмета на община Е. П. С решение № 131 от 17.02.2017г. обаче, първостепенният съд е отменил решението на ОИК - Е. П и е изпратил преписката на ОИК - Е. П с указания за ново произнасяне. При така формулирания диспозитив в обжалваното съдебно решение настоящият съдебен състав счита, че този съдеббен акт е безспорно неблагоприятен за кмета на община Е. П. Не може да се сподели тезата на участващия по делото прокурор, че кметът на община Е. П не бил страна в материалното административно правоотношение, защото посоченото правоотношение е възникнало и се развива именно между ОИК - Е. П и кмета на община Е.П.С в материалното административно правоотношение са точно тези правни субекти, защото правомощията на кмета на община Е. П са възникнали от решението на ОИК, с което тя го е обявила за кмет на община Е. П и сега осъщественото материално правоотношение е по прекратяване пълномощията точно на този кмет. При това положение Върховният административен съд намира, че касаторът е пряк адресат на атакувания индивидуален административен акт и именно неговото правно положение е обсъждано в мотивите на съдебното решение, от което следва обоснованият извод, че кметът на община Е. П има личен и непосредствен правен интерес да претендира отмяна на обжалваното съдебно решение, което пряко го засяга неблагоприятно.

Разгледана по същество касационната жалба на И. П. С., предявена в качеството му на кмет на община Е. П, е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Настоящеят съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но е неправилно. При постановяването му е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3, предложение второ от АПК. Както бе отразено по - горе с обжалваното съдебно решение е отменено решение № 274 от 27.01.2017г. на ОИК - Е. П, с което е отхвърлено предложението на прокурор от Окръжна прокуратура - София за предсрочно прекратяване пълномощията на кмета на община Е.П.С в проведения първоинстанционен съдебен процес е разглеждано поведението на адресата на оспорения индивидуален административен акт и е обсъждано дали по отношение на този кмет са осъществени законовите предпоставки за предсрочно прекратяване на пълномощията му. В този случай първоинстанционният съд е бил длъжен по реда на чл. 154, ал. 1 от АПК да конституира страните служебно, тоест да конституира като заинтересована страна кмета на община Е. П, който е единственият адресат на процесния административен акт, да го призове за открито съдебно заседание и да му изпрати препис от протеста на прокурора от Окръжна прокуратура - София. В конкретната хипотеза не е извършено нито едно от горепосочените задължителни процесуални действия, обезпечаващи провеждането на законосъобразен съдебен процес и гарантиращи равни процесуални възможности за защита на всички страни в материалното административно правоотношение. В случая първостепенният съд не само, че не е изпълнил задължението си служебно да конституира кмета на община Е. П като заинтересована страна, но и по направеното искане от него да бъде конституиран като заинтересована страна първоинстанционният съд е произнесъл определение, с което отказва да го конституира като заинтересована страна. Настоящият съдебен състав намира, че констатираното нарушение е съществено, защото същото е допуснато в противоречие с императивните изисквания на чл. 154, ал. 1 от АПК, според която норма страни са оспорващият, органът, издал административиня акт и всички заинтересовани лица. Именно такова заинтересовано лице е кметът на община Е. П, защото неговият правен статут е обект на разглеждане от ОИК - Е. П и точно кметът на Е. П е субект на правоотношението по предсрочното прекратяване на неговите пълномощия. Неправилно е становището на представителя на Върховна административна прокуратура, че в случая не се засягат права или задължения на кмета и не се създават такива, които да са различни от тези, които има съгласно акта. Както бе посочено по - горе атакуваният административен акт е позитивен за касационния жалбоподател, защото с него се отхвърля искането за предсрочно прекратяване на пълномощията му, поради което този административен акт създава права и задължения за кмета да продължи да изпълнява пълномощията си занапред. От съществено значение е обстоятелството, че законодателят изрично е рагламентирал в чл. 42, ал. 5 от ЗМСМА, че обжалването на решението на ОИК се осъществява по реда на чл. 459 от ИК. Ако се възприеме становището на прокуратурата за неучастие в съдебното производство на избрания кмет на общината, това би довело до лишаване от процесуалната възможност за участие в съдебния процес на избрания кмет на съответната община при оспорване на неговия избор от друг кандидат за кмет, което е несъответстващо на правната логика и е категорично незаконосъобразно. Следва да се има предвид, че като е допуснал горепосоченото съществено нарушение на съдопроизводствените правила, първоинстанционният съд е провел съдебното производство и е постановил обжалвания съдебен акт в отклонение от принципа за равенство, провъзгласен в чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от АПК, както и в противоречие с изискванията на чл. 15, ал. 1 от АПК относно участието на страните в административния процес, в който безспорно се включва и съдебния администартивен процес.

Гореописаното съществено нарушение на съдопроизводствените правила изисква отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, с указание за спазване на законовите изисквания за конституиране като заинтересована страна на И. П. С., в качеството му на кмет на община Е. П и за призоваването му за открито съдебно заседание с изпращане на препис от протеста на прокурора от Окръжна прокуратура - София.

По отношение на подадената частна жалба против определение от 14.02.2017 г., постановено по адм. д. № 111/2017 г. на Административен съд - София-област, настоящият съдебен състав счита, че е ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА, защото с предявената касационна жалба е постигнат целения от касатора резултат и е отменено постановеното съдебно решение. Освен това обжалваното определение не попада в двете хипотези на обжалване с частна жалба, предвидени в чл. 229, ал. 1, т. 1 и т. 2 от АПК. Това е така, защото това определние не прегражда по - нанатъшното развитие на производството - то е продължило и е приключило с постановяване на съдебено решение. Не е налице и случай, изрично посочен в закона, защото нормата на чл. 153, ал. 4 от АПК регламентира обжалване с частна жалба само на определнието по ал. 3 от същата разпоредба, която не е приложима ксъм настоящия случай.

На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 131 от 17.02.2017г., постановено от Административен съд - София - област, седми състав, по адм. д. № 111/2017г. и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд - София - област.

О. Б. Р. частната жалба на И. П. С. - кмет на община Е. П, против протоколно определение от 14.02.2017 г., постановено по адм. д. № 111/2017 г. на Административен съд - София-област и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по адм. д. № 3539/2017г. в тази част.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба и е прекратено производството, в 7 - двневен срок от съобщаването на страните пред петчленен състав на Върховния административен съд. Останалата част от решението е окончателна и не подлежи на обжалване.