Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 13, ал. 3 от ЗКФН (ЗАКОН ЗА КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР) (ЗКФН).

Образувано е по жалба, подадена от [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], подадена чрез процесуалния му представител против решение № 643 - ИП от 10.09.2016 г. издадено от Комисията за финансов надзор (КФН), с което на основание чл. 13, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗКФН (ЗАКОН ЗА КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР) (ЗКФН) във връзка с чл. 16, ал. 1, т. 3 от ЗПФИ (ЗАКОН ЗА ПАЗАРИТЕ НА ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ) (ЗПФИ), е отказано да бъде издаден лиценз за извършване на дейност като инвестиционен посредник на заявителя [фирма].

Жалбоподателят навежда подробни доводи за незаконосъобразност на решението поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Иска се отмяна на оспорваното решение и присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на дружеството, който моли да се отмени обжалвания административен акт по съображения подробно изложени в депозираните по делото писмени бележки. Претендира разноски, за които представя списък.

Ответникът - Комисия за финансов надзор, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и прави искане тя да бъде оставена без уважение по съображения подробно изложени в депозираните по делото писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение.

Върховният административен съд, седмо отделение, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заявление, вх. № РГ-03-253-1 от 10.06.2016 г., [фирма], на основание чл. 13, ал. 2 от ЗПФИ, е подал искане за издаване на лиценз за извършване като инвестиционен посредник (ИП) в рамките на Европейския съюз (ЕС)...