Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на началника на М. С, чрез процесуалния му представител юрк. Т. П., срещу решение № 6434 от 23 октомври 2015 година, постановено по адм. д. № 518/2014 година по описа на Административен съд София - град, с което е отменено решение № 9600-0439 от 27 ноември 2013 година на началника на М. С, издадено по ЕАД 5807Н-66926/14 юли 2011 година и ЕАД 5807Н-63020/04 юли 2011 година за корекция на декларираните данни в клетки 16, 33, 34, 36, 44 и 47 и за определяне на нови по вид и размер публични държавни вземания – антидъмпингово мито и ДДС по двата вноса, ведно със законната лихва върху тях.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон. Аргументира се тезата, че внесените стоки са с произход от Китай, а съдът не е съобразил представените от разледването на ОЛАФ доклади, препоръки и анекси. Излагат се доводи за приложимост на чл. 1, ал. 1 и 2 от Регламент 791/03 август 2011 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и за окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от Китайската народна република и за дължимост на определените в оспорения административен акт публични държавни вземания.
Ответникът – [фирма] със седалище София, чрез пълномощника си адв. М. А., в писмен отговор и представена писмена защита оспорва касационната жалба като неоснователна и претендира присъждане на направените пред касационната инстанция разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е неправилно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Административен съд София - град е образувано по жалба на [фирма] срещу решение № 9600-0439 от 27 ноември 2013 година на началника на М. С, с което са определени нови размери на дължимите държавни вземания по осъществени с ЕАД 5807Н-66926/14 юли 2011 година и ЕАД 5807Н-63020/04 юли 2011 година вносове: мито в размер на 8 038.11 лева, антидъмпингово мито в размер на 144 456.33 лева, ДДС – 30 498.88 лева, ведно със законната лихва върху тях.
Съдът е приел, че оспореният акт е незаконосъобразен поради нарушение на материалния закон. Този извод е формиран след анализ на събраните доказателства, въз основа на който са конкретизирани основните спорни въпроси между страните – какъв е произходът на внесената стока, кога е осъществен вносът и коя е приложимата правна норма. В тази връзка съдът е съобразил, че след като вноса по процесните ЕАД е осъществен преди откриване на разследването с Регламент 1135/2011 година от 9 ноември 2011 година, то стоките не попадат в обхвата на междинния период след въвеждане на регистрационния режим от 11 ноември 2011 година до 25 юли 2012 година. Преценил е, че е недопустимо разширяването на обхвата на антидъмпингово мито, установено с Регламент за изпълнение 791/2011 година на Съвета от 3 август 2011 година. С оглед дефиницията за „дъмпингов продукт“, съдържаща се в чл. 1, § 2 от Базовия регламент, на изискването за представителност на резултатите от разследването по смисъла на чл. 6 от Базовия регламент и предвид съображения 84, 85, 86, 88 и 110 от Регламент № 138/2011 на Комисията от 16 февруари 2011 година за налагане на временно антидъмпингово мито върху вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна с произход Китайската народна република, потвърдени впоследствие с регламента за изпълнение, съдът е приел, че окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент № 791/2011 година се отнася само за стоките, предмет на разследването и внос от Китай, а не до всички стоки с китайски произход, независимо от къде са изпращани. Тъй като стоките са изпратени от Малайзия, то в обобщение е приел, че спрямо тях е неприложим Регламент № 791/2011 година.
Така постановеното решение е правилно като краен резултат, но е необходимо допълване на изложените мотиви.
Общата уредба за защита и конкретно мерките, които могат да бъдат предприети срещу дъмпингов внос на стоки от трети държави на митническата територия на ЕС се съдържа в Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (основния регламент). Според чл. 1, § 2 от него, един продукт трябва да се счита за дъмпингов, ако експортната му цена за Общността е по-ниска от сравнимата с нея цена на сходен продукт при обичайни търговски условия в страната на износа. При установяване на дъмпинг, който причинява вреда на промишлеността на ЕС и ако интересът на Съюза изисква това, той налага с регламент антидъмпингово мито върху вноса на стоки - предмет на дъмпинга.
Според чл. 13, § 1 от основния регламент, обхватът на антидъмпинговите мита може да бъде разширен върху вноса от трети страни на сходни продукти, независимо дали последните са леко видоизменени или не, или за внос на леко видоизменени сходни продукти от страната, подложена на мерките, или части от същите, когато е налице заобикаляне на действащите мерки. За да се установи дали е налице заобикаляне на действащите мерки, според § 3 на чл. 13 се провежда разследване. То се открива по инициатива на Комисията или по искане на държава-членка или друга заинтересована страна въз основа на достатъчно доказателства по отношение на факторите, посочени в § 1. Откриването се извършва след консултации с консултативния комитет с регламент на Комисията, който може също така да инструктира митническите органи да въведат регистрационен режим на вноса съгласно чл. 14, § 5 или да поискат гаранции. Комисията извършва разследвания, за които митническите органи могат да съдействат и които завършват в срок от 9 месеца. Когато окончателно установените факти оправдават разширяването на обхвата на мерките, това се извършва от Съвета по предложение на Комисията, след консултации с консултативния комитет.
С чл. 4 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 791/2011 на Съвета от 3 август 2011 година, обн. L OB, бр. 204 от 9 август 2011 година, в сила от деня след публикуването му в Официален вестник, на ЕС се налага окончателно антидъмпингово мито върху вноса на мрежести тъкани от стъклени влакна с размер на отворите от повече от 1, 8 mm, както на дължина, така и на широчина, с тегло над 35 g/m2, с изключение на дисковете от стъклени влакна, като тези мрежести тъкани понастоящем са класирани в кодове по КН еx 7019 51 00 и ex 7019 59 00 (кодове по ТАРИК 7019 51 00 10 и 7019 59 00 10), и са с произход от Китайската народна република. Според чл. 2 ставката на окончателното антидъмпингово мито, приложимо към нетната цена франко граница на Съюза, преди налагане на мито, за продукта, описан в § 1 и произведен от всички други дружества, извън изброените, е 62, 9%.
По Регламент /ЕС/ 1135/2011 година на Комисията от 9 ноември 2011 година, обн. L OB, бр. 292 от 10 ноември 2011 година и в сила съгласно чл. 4 от деня след обнародването, се започва разследване в съответствие с чл. 13, § 3 от основния регламент, за да се определи дали с вноса в Съюза на мрежести тъкани от стъклени влакна, с размер на отворите над 1, 8 mm, както на дължина, така и на широчина, и с тегло над 35 g/m2, с изключение на дисковете от стъклени влакна, изпращан от Малайзия, независимо дали е деклариран с произход от Малайзия или не, понастоящем класиран в кодове по КН ex 7019 51 00 и ex 7019 59 00 (кодове по ТАРИК 7019 51 00 11 и 7019 59 00 11), се заобикалят мерките, наложени с Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011. Съгласно чл. 2 от същия в съответствие с чл. 13, § 3 и чл. 14, § 5 от основния регламент на митническите органи се възлага да предприемат целесъобразните мерки за въвеждане на регистрационен режим за посочения в чл. 1 от настоящия регламент внос в Съюза. Срокът на регистрационния режим изтича девет месеца след датата на влизане в сила на регламента. Според т. 3 "Мерки" от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 672/2012, обн. L OB, бр. 196 от 24 юли 2012 година и в сила съгласно чл. 4 от същия от деня след обнародването, след обсъждане на резултатите от разследването е направено заключение, че окончателното антидъмпингово мито, наложено върху вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от КНР, е било заобикаляно по смисъла на чл. 13, § 1 от основния регламент чрез претоварване в Малайзия. Прието е, че следва да се разшири обхватът на мярката, установена в чл. 1, § 2 от регламент № 791/2011 за "всички други дружества", а именно окончателното антидъмпингово мито от 62, 9 %, приложимо към нетната цена франко граница на Съюза преди налагане на мито. Съгласно чл. 1, § 1 обхватът на окончателното антидъмпингово мито, приложимо към "всички други дружества", което е наложено с чл. 1, § 2 от Регламент № 791/2011 върху вноса на мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от Китайската народна република, се разширява към вноса на мрежести тъкани от стъклени влакна с размер на отворите от повече от 1, 8 mm както на дължина, така и на широчина, с тегло над 35 g/m 2, с изключение на дисковете от стъклени влакна, изпращани от Малайзия, независимо дали са декларирани с произход от Малайзия, като тези мрежести тъкани са класирани в кодове по КН ex 7019 51 00 и ex 7019 59 00 (кодове по ТАРИК 7019 51 00 11 и 7019 59 00 11). Според § 2 митото се събира върху регистрирания съгласно чл. 2 от Регламент № 1135/2011 и чл. 13, § 3 и чл. 14, § 5 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 внос на изпращани от Малайзия мрежести тъкани от стъклени влакна, независимо дали са декларирани с произход от Малайзия. Релевантни в този аспект са и разясненията на СЕС при тълкуването на чл. 14, § 5 от основния регламент, съдържащи се в решението по дело С-667/11. С него се уточнява, че задължението за въвеждане на регистрационен режим на съответния внос в случай на заобикаляне има за цел да осигури ефективност на окончателните мерки, чийто обхват е разширен, допускайки ретроактивно прилагане на митата, за да се избегне подлежащите на прилагане окончателни мерки да бъдат лишени от съдържание. В т. 38 и в диспозитива на решението е прието, че чл. 14, § 5 от основния регламент трябва да се тълкува в смисъл, че условия и ред за регистрация като разглежданите в главното производство са в съответствие с посочената разпоредба и при това положение са достатъчни за ретроактивното събиране на антидъмпинговото мито. С определение на СЕС от 15 ноември 2016 година, постановено по дело С-222/16 е разяснено, че член 1, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011 на Съвета от 03 август 2011 година трябва да се тълкува в смисъл, че окончателното антидъмпингово мито, наложено с тази разпоредба, се прилага по отношение на вноса на посочените в нея мрежести тъкани от стъклени влакна с деклариран произход от Т., осъществен преди датата на влизане в сила на Регламент № 437/2012 година от 23 май 2012 година за започване на разследване във връзка с възможно заобикаляне на антидъмпинговите мерки, наложени с Регламент за изпълнение № 791/2011 и за въвеждане на регистрационен режим за този внос, когато се установи, че посочените мрежести тъкани от стъклени влакна всъщност са с произход от Китайската народна република. Съгласно чл. 23, § 1 от МКО „ Стоки, които произхождат от дадена страна са стоките, изцяло получени или произведени от тази страна”. Според чл. 1, § 3 от базовия Регламент ЕО №1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпинтгов внос от страни, които не са членки на ЕО, „Страната на износа е обикновено страната на произход. Страна на износа, обаче може да бъде и междинна страна, освен ако например продуктите биват пренасяни през територията на тази страна или разглежданите продукти не се произвеждат в тази страна или ако няма сравнима цена за тях в тази страна.”
При така очертания нормативен регламент и тълкувателно приложими актове на СЕС, определящ за изхода на спора е отговорът на въпроса дали стоките, предмет на вноса, произхождат от Китай. В тази връзка, в съответствие с нормата на чл. 26, § 2 от Регламент № 2913/1992 година на Съвета, първоинстанционният съд правилно е приел, че представените сертификати за произход на стоката от Малайзия могат да бъдат оспорени, но опровергаването на тяхната вярност не установява положителният факт, че стоките произхождат от Китай. В тази връзка неоснователно в касационната жалба се поддържа, че първоинстанционният съд не е съобразил доказателствената сила на представения заключителен доклад на ОЛАФ, препоръки и анекси. Той обосновано е приел, че докладите от разследването Европейската служба за борба с измамите (OLAF) представляват допустими доказателства в административното и съдебно производство на държавите-членки по същия начин и при същите условия, които важат за административните доклади, изготвени от инспекции на националата администрация и трябва а fortiori да се прилагат и към производствата пред европейските съдебни институции. Правилен е изводът, че след като окончателният доклад на OЛАФ е изготвен от длъжностни лица, в резултат на разследване, възложено в правомощията на Комисията, то същият има сила на официален писмен документ, с обвързваща материална доказателствена сила по отношение на установените в него факти. Същата презумптивна вярност на фактическите констатации на доклада от проверката в рамките на последващия контрол предвижда чл. 84л, ал. 3 от ЗМ, но предвижда условието те да са подкрепени с доказателства. В съответствие с чл. 170, ал. 1 от АПК, при разпределяне на доказателствената тежест в процеса, административният съд изрично е указал на административния орган, че следва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Само по себе си позоваването на изводите в доклада на ОЛАФ не би могло да се приеме за главно и пълно доказване на релевантното обстоятелство, че стоките са с китайски произход, тъй като в тази му част в доклада се съдържа логичен извод, формиран въз основа на посочения анекс 19. В него в табличен вид са обобщени отразяванията в регистъра на пристанищната администрация ZB 2, без да се установява каква е връзката между вписаните там изпращачи на стоките - „S. L.” и „P. N.” SDN с доставчиците, посочени в процесните ЕАД и съпътстващите ги документи – „M. Т. Е.”, Малайзия и „Г. Ф. И.”. Същевременно, към доклада не са приложени други доказателства като митнически декларации за износ ZB1 и ZB2, фактури или други данни за продажба и износ от Китай за Малайзия, които да подкрепят извода на ОЛАФ, че стоките са с китайски произход. Независимо че е констатирано претоварване на стоките от НР Китай до Малайзия и изнасянето им от там за ЕС, то това обстоятелство не сочи към единствено възможния извод, че стоките произхождат от Китай. В своята практика Върховният административен съд нееднократно е подчертавал, че стоките, експертирани от което и да е пристанище могат да бъдат произведени във всяка една точка на света, поради което изнасянето им от съответното пристанище, включително и претоварването им там, не доказва произхода им. (В тази връзка решение № 13256 от 08 декември 2015 година по адм. д. № 7521/2015 година, решение № 8849 от 14 юли 2016 година по адм. д. № 300/2016 година по описа на Върховния административен съд и др.)
При неустановеност на китайския произход на стоките правилно първоинстанционният съд е приел, че за вноса не следва да се начислява антидъмпингово мито на основание Регламент № 791/2011 година, тъй като той е приложим само за стоките, предмет на разследването и произведени и изнесени стоки от Китай, а не за всички стоки с китайски произход, независимо от къде са изпращани. След като вноса по процесните ЕАД е осъществен преди откриване на разследването с Регламент 1135/2011 година от 9 ноември 2011 година, то обосновано е прието, че стоките не попадат в обхвата на междинния период след въвеждане на регистрационния режим от 11 ноември 2011 година до 25 юли 2012 година. Като е достигнал до този извод и е отменил оспореното решение на началника на М. С административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски, М. С следва да бъде осъдена да заплати на [фирма] разноски по делото за тази инстанция в размер на 4 200 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6434 от 23 октомври 2015 година, постановено по адм. д. № 518/2014 година по описа на Административен съд София - град.
ОСЪЖДА М. С да заплати на [фирма] със седалище София направените пред касационната инстанция разноски в размер на 4200 (четири хиляди и двеста) лева. Решението е окончателно.