Образувано е по касационна жалба на К. Д. Т. от гр. [населено място] срещу решение № 21 от 24.02.2017 г., постановено по адм. д. № 276/2016 г. по описа на Административен съд гр. Л., III състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението и на оспорения административен акт.
Ответникът – Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Л., не е взел отношение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд гр. Л. е отхвърлил жалбата на К. Д. Т. от гр. [населено място] срещу решение № 1040-10-36 от 24.08.2016 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Л., с което е потвърдено разпореждане № 2140-10-87 от 27.06.2016 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при Териториално поделение на НОИ - гр. Л..
При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Същото обаче е постановено в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК.
По първоначалното дело не е бил налице спор по фактическата обстановка, която се свежда до следното:
Със заявление вх. № 2113-10-238 от 22.03.2016 г. К. Д. Т. от гр. [населено място] е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е представил необходимите документи. С разпореждане № 2140-10-87 от 27.06.2016 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при Териториално поделение на НОИ - гр. Л. на лицето е зачетен 20 години 2 месеца и 27 дни изслужено време по чл. 69, ал. 1 и 2 КСО от първа категория труд и 9 години 7 месеца и 8 дни от трета категория. Към датата на подаване на заявлението Т. има навършена възраст 49 години 7 месеца и 20 дни.
Съгласно текста на § 50 от Преходните и заключителни разпоредби на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване ( ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.), лицата по чл. 69, които до 31 декември 2015 г. имат необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, могат да се пенсионират независимо от възрастта им до 31 декември 2018 г. Цитираната норма в случая следва да се тълкува и прилага съвместно с разпоредбите на чл. 69, ал. 1 и 2 КСО, предвид наличието на осигурителен стаж на кандидатстващия за пенсия на щатна военна длъжност и по ЗМВР, както и препращането на § 50 ПЗР на ЗИД на КСО към текстовете на чл. 69 КСО, с изключение на възрастта. Разпоредбите на чл. 69, ал. 1 и 2 КСО (изм., бр. 61 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) изискват държавните служители по ЗОВСРБ (ЗАКОН ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) и на Министерството на вътрешните работи да имат 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени по цитираните закони. При наличие на 20 години 2 месеца и 27 дни изслужено време по чл. 69, ал. 1 и 2 КСО и 9 години 7 месеца и 8 дни от трета категория, Т. отговаря на посочените законови изисквания. В тази връзка и с оглед разпоредбата на § 50 от Преходните и заключителни разпоредби на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване се съобразява, че по удостоверение № 1493 от 22.12.1986 г. се установява осигурителен стаж от 2 години 3 месеца и 6 дни от трета категория, за периода 20.09.1984 г. до 26.12.1986 г. (наборна военна служба) и по удостоверение обр. УП-3 № 16-018 от 7.03.2016 г. - осигурителен стаж от трета категория в размер на 7 години 3 месеца и 17 дни, за периода 20.11.2008 г. до 7.03.2016 г., което означава, че след прибавяне на 20 години 2 месеца и 27 дни изслужено време по чл. 69, ал. 1 и 2 КСО, до 31 декември 2015 г. лицето е имало общ осигурителен стаж повече от 25 години. Текстът на § 50 ПЗР на КСО изключва възрастта като изискване за отпускане на пенсия при наличие на общ осигурителен стаж от 25 години, от които две трети действително изслужени по цитираните закони.
Действително в чл. 18, ал. 1 НПОС, в редакцията му изм. - ДВ, бр. 19 от 2015 г., в сила от 1.01.2015 г., е казано че при преценяване правото на пенсия на лицата по чл. 69 КСО осигурителният стаж, извън този по чл. 17, може да допълва без превръщане общия осигурителен стаж, при условие че е придобит преди уволнението им от посочените служби. Но заявлението за отпускане на пенсия е подадено на 22.03.2016 г., към който момент цитираната разпоредба не е била в сила в посочената й редакция. В синхрон с посочената по-горе законова нормативна уредба, чл. 18, ал. 1 НПОС е изменен (изм. – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 1.01.2016 г.), както следва: „При преценяване правото на пенсия на лицата по чл. 69 КСО осигурителният стаж, извън този по чл. 17, може да допълва без превръщане общия осигурителен стаж”, т. е. отпаднало е ограничението „при условие че е придобит преди уволнението им от посочените служби”.Липсва правно основание преценката на правото на пенсия по § 50 от Преходните и заключителни разпоредби на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване ( ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) да се извършва при прилагане на подзаконова нормативна уредба, съдържаща се в НПОС в минало време. В тази връзка прилагайки старата редакция на чл. 18, ал. 1 НПОС, както административният орган, така и първоинстанционния съд са нарушили материалния закон. Това е така, тъй като правото на пенсия се преценява към момента на упражняването му, което се извършва с подаване на заявление.
Неправилно съдът е прел също така, че след като Т. е с прекратено служебно правоотношение по ЗМВР, считано от 2.05.2007 г., той след тази дата не е лице по чл. 69 КСО.
В разпоредбата на чл. 69, ал. 10 КСО (в сила от 1.01.2016 г.) ясно е казано, че право на пенсия при условията на ал. 1 – 9 имат и лицата, които са изпълнявали военна или държавна служба по законите по ал. 1 – 3, 5 и 5а лицата, които са били на длъжностите по ал. 4 и 7, и служителите, които са извършвали дейностите по ал. 6. Употребата на съюза „и”, както и на минало време в глаголите „изпълнявали” и „извършвали”, съответно посочването „били на длъжностите”, недвусмислено водят до извода, че преференциалният режим на пенсиониране по § 50 от Преходните и заключителни разпоредби на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване не се отнася само до лицата, които към момента на пенсионирането са служители от цитираните ведомства, а и такива като Т., които отговарят на тези изисквания, независимо че преди това са изпълнявали посочените държавни служби, след като отговарят на изискванията за действителен и общ осигурителен стаж.
Административният орган и съда, които излагат противоположна теза тълкуват стеснително материалноправни норми, създаващи привилегирован режим за пенсиониране за определени държавни служители, при отпадане на критерия „възраст”, с оглед особеностите на полагания от тях труд, което тълкуване е в противоречие със закона и ограничава изрично регламентирани от него права.
Ето защо се приема, че съдът неправилно е приложил материалния закон, поради което решението подлежи на отмяна. Делото е изяснено от фактическа страна, което позволява на касационната инстанция да се произнесе по съществото на спора. Изложените в тези мотиви съображения налагат изводи, че оспорения административен акт е издаден в противоречие с материалноправни разпоредби, което е основание за отмяната му и връщане на преписката за ново произнасяне, при спазване на указанията, дадени от този съд.
Касационният жалбоподетел не е направил искане за присъждане на разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 21 от 24.02.2017 г., постановено по адм. д. № 276/2016 г. по описа на Административен съд гр. Л., III състав И В. Н. П.:
ОТМЕНЯ решение № 1040 – 10 – 36 от 24.08.2016 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Л. и е потвърденото с него разпореждане № 2140-10-87 от 27.06.2016 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при Териториално поделение на НОИ - гр. Л..
ВРЪЩА преписката на ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при Териториално поделение на НОИ - гр. Л. за ново произнасяне при спазване на указанията по приложението на материалния закон, дадени в мотивите към това решение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.