Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на А. Н. Н. от [населено място], чрез пълномощник адв. Д. А., против решение № 634/28.03.2016 г., постановено по административно дело № 2361/2015 г. по описа на Административен съд гр. П., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ № Р-16002414002108-091-001/10.06.2015 г., потвърден с Решение № 608/29.07.2015 г. на директор дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ – Пловдив при ЦУ на НАП, в частта за определените задължения за ЗОВ, както следва: - ДОО – за 2008 г. в размер на 567.60 лв. и лихви – 637.98 лв., за 2009 г. – 561.60 лв. и лихви – 537.30 лв., за 2010 г. – 806.40 лв. и лихви – 601.44 лв., за 2011 г. – 897.12 лв. и лихви - 485.50 лв., за 2012 г. – 897.12 лв. и лихви – 301.53 лв., и за 2013 г. – 897.12 лв. и лихви – 167.08 лв.; за ЗО за 2008 г. – 155.31 лв. и лихви – 115.49 лв., за 2009 г. – 249.60 лв. и лихви – 152.00 лв., за 2010 г. – 403.20 лв. и лихви – 201.37 лв., за 2011 г. – 403.20 лв. и лихви – 159.73 лв., за 2012 г. – 403.20 лв. и лихви – 117.86 лв., и за 2013 г. – 403.20 лв. и лихви – 75.13 лв. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. С писмена защита от 24.04.2017 г. касаторът твърди, че обжалваното решение противоречи на Конституцията на Р. Б и законите в страната, като навежда доводи в тази насока. Иска се съдебното решение да бъде отменено и...