Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] със седалище в град [населено място] против решение № 4742 от 05.07.2016 година по адм. дело № 642/2016година на Административен съд, София град. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против решение № Ц-27 от 31.07.2015 година на Комисия за енергийно и водно регулиране в частта му по раздел ІV, т. 5, Правят се доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неспазване на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК.
Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ в представено писмено становище и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител юрк. Б. изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Заинтересованата страна - [фирма] /[фирма]/ не взема становище по жалбата.
Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган при спазване на изискванията на чл. 45 и чл. 46 от Наредба № 1/2013 година. В решението са изложени фактически и правни основания за постановяването му.
Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С решение № Ц-27 от 31.07.2015 г. в раздел IV, т. 5, КЕВР е определила на [фирма], считано от 01.08.2015 г., цена за достъп до електропреносната мрежа, без ДДС, която се дължи от производители на електрическа енергия, произведена от слънчева или вятърна енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителните мрежи, за цялото произведено количество електрическа енергия, в размер на 7, 14 лв./MWh. Тази част от решението е била обжалвана от [фирма] относно което дружество безспорно е било установено, че е производител на ел. енергия от слънцето, предвид представените от дружествата разрешения за ползване, договори за изкупуване и договори за присъединяване на фотоволтаични централи.
От приложените по делото писмени доказателства съдът е установил спазването на процедурата по приемане на решението, като е преценил, че в съответствие с чл. 13, ал. 5, т. 2, ал. 7 и 8 ЗЕ и чл. 45-46 от Наредба № 1 е прието обжалваното решение, поради което административният орган не е допуснал нарушение на административно производствените правила. Посочил е, че КЕВР е публикувала на страницата си в интернет доклада на назначената работна група и проекта за решение, насрочила е обществено обсъждане, като отделна покана е била изпратена до заявителите на цените. Въз основа на протокола от проведеното обществено обсъждане съдът е приел, че дружествата-жалбоподатели са могли да участват и заявят писмено становището си, както останалите представители на енергийни предприятия и сдружения. Съдът е посочил, че в ЗЕ и приложимите подзаконови нормативни актове няма разписано задължение за КЕВР писмено да уведомява всеки един производител на ел. енергия за насроченото обществено обсъждане, поради което е извел извод, че не е допуснато нарушение на чл. 26 АПК.
Първоинстанционният съд е анализирал предложението на [фирма] за утвърждаването на цени на електрическата енергия от 31.03.2015 г., допълнителното му становище от 08.06.2015 г., включително и направените корекции от страна на КЕВР в първоначалното и допълнителното предложение на дружеството, съдържащи се в приложената от делото административна преписка, представляващи по същността си мотиви към обжалваната част от решението. Приел е, че в правомощията на КЕВР е да вземе решение, с което да определи цената за достъп до електропреностната мрежа, в съответствие с чл. 30, ал. 1, т. 10 във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗЕ, поради което е извел заключене, че решението е издадено от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила.
Относно материалната законосъобразност на обжалваната част от акта, в обжалваното решение е съобразен предмета на договора за достъп до електроразпределителната мрежа, като се е позовал на чл. 84, ал. 2 ЗЕ и § 197, ал. 2 ПЗР на ЗИДЗЕ, обн. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., в сила от същата дата. Изяснено е съдържанието на понятието „достъп“, определено в § 1, т. 15 от ДРЗЕ, както и това, че [фирма] има качеството на производител на електрическа енергия, според §1, т. 46 от ДРЗЕ, с оглед на което е длъжно да сключи договор за достъп. Съдът е посочил, че с решение № Ц-33 от 2012 г. на основание чл. 32, ал. 4 ЗЕ са били определени временни цени за достъп до електропреносната и/или електоразпределителните мрежи, което е отменено с множество решения на ВАС. За първи път цената за достъп е определена с решение № Ц-6 от 13.03.2014 г. на КЕВР, което към този момент не е влязло в сила, тй като е обжалвано, които обстоятелства са били служебно известни на първостепенния съд. При определянето на цената за достъп до електропреносната мрежа съдът е съобразил принципите, въведени с чл. 31, т. 1 и 2 ЗЕ, както и нормите на чл. 27 от Наредба № 1, в релевантната й редакция, обн. в ДВ, бр. 17/2014 г., в която е визиран начинът на определянето на цената за достъп. В ал. 3 на същия нормативен текст е регламентирано, че пределната цена на разходите на оператора на преносната мрежа за закупуване на разполагаемост за студен резерв и услуги се изчислява след анализ и оценка на резултатите от отчетените разходи за предходния ценови период и прогноза за следващия ценови период. Съобразно представените писмени доказателства, цената за достъп е определена при съобразяване на направените допълнителни разходи за резерв - закупена разполагаемост за периода м. 07.2012 г.-м. 04.2015 г., като е отчетено, че през този период, с изключение на месеците, през които [фирма] не е закупувало разполагаемост за студен резерв, поради липсата на средства, при 8760 часа годишно, в процесния ценови период следва да бъдат включени разходи отразяващи 100 MWh допълнителен резерв, а не както е поискал преносния оператор 170 MWh. Съдът е посочил, че натрупаният при оператора на преносната мрежа дефицит, причина за който е закупената разполагаемост през посочения период до м. 04.2015 г., както и некоригиране на необходимите приходи с приходите от реактивна енергия, в съответствие с изменението на чл. 7 от Наредба № 1, са двата фактора, които водят до съществена разлика между цената за достъп, определена с решение № Ц-6 от 2014 г. и с обжалваното решение № 27 от 2015 г. Въз основа на този анализ съдът е формирал извод, че определената цена за достъп, съответна на направените разходи за разполагаемист през предходния ценови период е законосъобразна, поради настъпилите изменения в ЗЕ и Наредба № 1. Освен това съдът е съобразил чл. 12, т. 1 във връзка с чл. 11, т. 1 от Правила за търговия с електрическата енергия (ПТЕЕ), уреждащи видовете договори, страни и предмета им, по-конкретно договорите за достъп до електропреносната мрежа и предоставянето на системни услуги. Съобразил е и разпоредбите на чл. 62, ал. 4 от Правилата за управление на електроенергийната система (ПУЕС), според която правото на ползване на електропреносната мрежа се основава на договор за достъп (право на ползване на преносната мрежа, предоставяне на допълнителни услуги и ползване на системни услуги), сключен между ползвателя и оператора на преносната мрежа. Съдът е посочил и съдържанието на понятието „системни услуги“, определено в чл. 53а ДРЗЕ, видовете допълнителни услуги, визирани в чл. 94 ПУЕС, които съгласно чл. 93, ал. 3 ПУЕС операторът на преносната мрежа закупува за реализиране на някои системни услуги, които предоставя на ползвателите на преносната мрежа. В чл. 27, ал. 4 от Наредба № 1 в релевантната й редакция е посочено, че цената за достъп може да включва компонентите: цена за мощност/разполагаемост, цена за енергия и други компоненти в зависимост от структурата на разходите. По тези съображения цената за достъп, в която са включени и други компоненти, е преценена като съответваща на посочената норма от Наредба № 1. Относно периода, през който са осъществени разходите, които са преди определянето на цената за достъп, първоинстанционният съд е приел, че извършената компенсация от страна на КЕВР е съответна на чл. 31, т. 2 ЗЕ, според който цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им, включително разходите за управление, експлоатация и поддръжка на енергийните обекти, както и за поддържане на резервни и регулиращи мощности.
По аргументите в жалбата относно приложимостта на чл. 34 и 35 ЗЕ, съдът е приел, че в тях не се включват направените разходи от [фирма] за предходния период, като е съобразил нормата на §8 ПЗР на ЗЕ и чл. 21, ал. 1, т. 17 и чл. 30, ал. 1, т. 17 ЗЕ, поради което е приел доводите за неоснователни.
Административният съд София - град е изслушал назначената по делото съдебно-икономическа експертиза и е приел, че макар да няма включена формула или методика за изчисляване цената на достъп, същата е изчислена в съответствие с чл. 27 от наредба №1/2013г.
При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимите материалноправни норми. Оспореният съдебен акт е правилен и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционинят съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила.
Законосъобразен и извода на първоинстанционният съд, че оспорената част от процесното решение на ДКЕВР е постановена при спазване императивните изисквания на материалния закон и в съответствие с чл. 30, ал. 1, т. 13 от ЗЕ. Безспорно е установено по делото, че процедурата по приемане на решението е започнала с подадени заявления от енергийните предприятия за определянето на цени за регулаторния период, по които е назначена работна група, която е изготвила доклад, разгледан, приет и подложен на обществено обсъждане. Изразените становища на участниците в общественото обсъждане и писмените им такива са надлежно обсъдени от страна на КЕВР, която на закрито заседание е приела решението си, предмет на жалбат, а при спазване на изискванията на ЗЕ и Наредба № 1.
От данните по приложената административна преписка се установява, че проектът на решението е бил обявен на интернет-страницата на КЕВР и всяко заинтересовано лице е могло да се запознае с него и да вземе участие в общественото обсъждане. В нормативната уредба, регламентираща отношенията в енергетиката, няма предвидено задължение за Комиисята да уведомява поотделно всеки производител на електрическа енергия за постъпил проект на решение и за предстоящо обществено обсъждане.
В касационната жалба е релевирано оплакване за несъбрани доказателства относно изпълнението на задължението на [фирма] по чл. 36а от ЗЕ, от което се прави заключение за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Според чл. 36а ЗЕ енергийните предприятия и операторите на преносните и разпределителните мрежи, в едномесечен срок, преди подаване на заявлението си за утвърждаване или за изменение на цени в комисията, следва да го оповестят в средствата за масова информация. Този довод за първи път се заявява в касационната жалба, поради което не следва да му се отговаря. По това ново възражение в първоинстанционното разглеждане на спора не са събирани доказателства, не е направено и обсъждане, в мотивите на съдебното решение, предмет на настоящия контрол. Въпреки това следва да се посочи, че в хода на изпълнение на процедурата по приемане на процесното решение № Ц-27/2015г. всеки е могъл да се запознае с проекта на решението, в което е включено и с предложението на [фирма], да присъства на общественото обсъждане, да изрази становище и представи доказателства в негова подкрепа. Дори и да се приеме, че е било допуснато такова нарушение, то не е съществено спрямо касаторите, защото дружествоата са обжалвали решение № 27/2015 г. пред съда и са упражнили правото си на защита. Нарушението на административно производствените правила е съществено тогава, когато, ако не бе допуснато, би довело административния орган до други изводи, или което води до недопустимо ограничаване на правото на защита на заинтересованите лица и организации. В конкретния случай данните за определянето на цената за достъп са взети от заявленията (основно и допълнително) подадени от [фирма]. Същите са преценени и анализирани от Комисията, поради което не са налице други обстоятелства и факти, които биха довели административния орган до различни изводи от направените. По делото е безспорно установено, че както жалбоподателят, така и голяма част от дружествата - производители на ел. енергия от ВИ са упражнили правото си на защита, поради което то не е било ограничено. Поради това правилно съдът е приел, че решението е прието в съответствие на чл. 26, ал. 2 вр. чл. 61, ал. 3 АПК и с чл. 25, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 3 от Правилник за дейността на КЕВР и нейната администрация.
Неоснователни са и наведените в касационната жалба твърдения за допуснати нарушения на материалния закон. Оплакването, че в цената по раздел I, т. 1 от обжалваното решение били включени разходите за допълнителен резерв, които същевременно били включени в цената за достъп по раздел IV, т. 5, поради което [фирма] получавало приходи два пъти за едни и същи разходи, съдът го намира за неоснователно. По т. 1 на посочения раздел е определена цена за достъп за крайните стопански и битови потребители на ел. енергия, докато в т. 5 е определена цена за достъп само на производителите на ел. енергия от вятърна и слънчева енергия. В случая касаторите не правят разграничение между ползвател на мрежата, чието легално определение е дадено в §1, т. 41а, б.“а“ от ДРЗЕ, според което това е физическо или юридическо лице – ползвател на електропреносната и/или електроразпределителната мрежа доставящо електрическа енергия в съответната мрежа или снабдявано от такава мрежа и от друга страна - потребител на енергийни услуги по § 1, т. 41б, б. „а“, който е краен клиент, който купува енергия или природен газ. Следва да се има предвид, че касаторът има качеството на ползватели и на потребители на енергийни услуги, по смисъла на § 1, т. 41а, б.“а“ и на ползвател според т. 41б, б.“б. от ДРЗЕ.