Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - София срещу решение № 579/30.01.2017 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 1883/2016 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № 2021114073/31.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София в обжалваната част. Доводите на касатора са за недопустимост на решението в частта, разпореждаща отмяна на РА относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в данъчни периоди м. 02.2010 г. и м. 04.2010 г. по три фактури с издател [фирма] и за установеното задължение за корпоративен данък за 2010 г. над 42 516.40 лева до 45 250.40 лева заради увеличаване на финансовия резултат с разходите по фактурата от 2010 г., доколкото тази част от спора е разрешена с влязъл в сила съдебен акт. Срещу останалата част от първоинстанционното решение оплакванията са за неправилност с обосноваване на трите категории основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът ревокира като касационни доводи изводите си от юрисдикционния акт, постановен при оспорването на РА по административен ред. Отправя упреци към дейността на съда в процеса на доказване. Според него е недовършена дейността във връзка с открито в о. с.з. на 19.04.2016 г. производство по оспорване на датата на представени пред ВАС при предходното касационно производство документи; не е извършена оценка на тези доказателства и не са съпоставени с другите доказателствени източници. Сочи пропуски на съда да дефинира предмета на доставките и да посочи фактите, които приема за установени със заключенията на съдебно-счетоводната и съдебно-техническите експертизи. Обосновава недоказаност на доставките, които имат различни субекти, но са свързани с един и същ обект. Като значим за спорното право на приспадане на данъчен кредит визира начинът на водене на...