определение по ч. гр. д.№ 755 от 2025 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

№ 1383

гр.София, 21.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на пети март две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. Ц.

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

М. Д.

като изслуша докладваното от съдия Т. Г. ч. гр. д.№ 755 от 2025 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба /наречена молба/, подадена от Г. С. К. вх.№ 29227 от 12.11.2024 г., уточнена с молба вх.№ 115 от 03.01.2025 г. срещу определение № 2091 от 16.08.2024 г., постановено по в. ч.гр. д. № 2220 от 2024 г. на Софийския апелативен съд, 12-ти граждански състав, с което по същество е потвърдено разпореждане № 14442 от 13.06.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 3855 от 2024 г. на Софийския градски съд, ЧЖ-I-Л състав за връщане на частна касационна жалба вх.№ 62109 от 30.05.2024 г. срещу постановеното по делото въззивно определение № 6440 от 25.04.2024 г.

За да потвърди разпореждането на Софийския градски съд за връщане на подадената от Г. С. К. частна касационна жалба срещу постановено от СГС въззивно определение от 25.04.2024 г., съставът на Софийския апелативен съд е приел, че частната жалба е подадена след изтичане на предвидения в чл.275, ал.1 ГПК едноседмичен срок за обжалване: жалбоподателката е била уведомена за определението на Софийския градски съд от 25.04.2024 г. на 22.05.2024 г., а частната жалба срещу това определение е била подадена на 30.05.2024 г. /присъствен ден - сряда/.

Настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г. о. намира, че атакуваното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване служебно на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК за проверка на неговата допустимост.

С Тълкувателно решение № 2 от 23.06.2022 г. по тълк. д.№ 2 от 2018 г. ОСГТК на ВКС прие, че разпореждането на окръжен съд за връщане на касационна жалба е действие по администриране на жалбата, което не се извършва от окръжния съд в качеството му на въззивна инстанция, от което следва, че този акт не попада в приложното поле на чл.274, ал.2, предл.2 ГПК, т. е. не подлежи на обжалване с частна жалба пред съответния апелативен съд, а направо пред Върховния касационен съд. От приетото в това тълкувателно решение следва, че в конкретния случай Софийският апелативен съд не е бил компетентен по правилата на функционалната подсъдност да се произнесе по частната жалба срещу разпореждането на Софийския градски съд от 13.06.2024 г. за връщане на частната касационна жалба. Следователно апелативният съд е постановил акта си при отсъствието на положителна процесуална предпоставка, каквато е функционалната подсъдност. Ето защо, актът му се явява недопустим и подлежи на обезсилване.

По основателността на частна жалба вх.№ 80140 от 15.07.2024 г. срещу разпореждането от 13.06.2024 г. за връщане на частната касационна жалба на Г. С. К. следва да се произнесе Върховният касационен съд при условията на пълен въззив.

Тази частна жалба е допустима: подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна по делото и срещу преграждащ по-нататъшното развитие на делото съдебен акт. Същата обаче е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено, поради следното: Съгласно чл.275, ал.1 ГПК, определението на Софийския градски съд от 25.04.2024 г. е подлежало на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на Г. К.. Видно от приложената по делото призовка, Г. К. е била уведомена лично за това определение на 22.05.2024 г., но е подала частна касационна жалба срещу него едва на 30.05.2024 г. /един ден след изтичане на срока за обжалване на 29.05.2024 г.- сряда, присъствен ден/. Затова правилно с обжалваното разпореждане от 13.06.2024 г. Софийският градски съд е върнал тази частна жалба като просрочена на основание чл.275, ал.2 ГПК във връзка с чл.262, ал.2, т.1 ГПК.

Неоснователно е твърдението на жалбоподателката, че срокът за обжалване не бил пропуснат, тъй като един от дните по време на течението му /24.05.2024 г./ бил неприсъствен ден и на този ден срокът за обжалване бил спрян, поради което изтичал не на 29.05.2024 г, а на 30.05.2024 г. Съгласно чл.60, ал.4 и ал.6 ГПК срокът, който се брои на седмици, изтича в съответния ден на последната седмица, но когато последният ден на срока е неприсъствен ден - срокът изтича в първия следващ присъствен ден. Наличието на неприсъствени дни през време на течението на процесуалния срок не се отразява на продължителността на този срок и на датата, на която той изтича, тъй като не е предвидено в ГПК като основание за спиране на срока.

Предвид изложеното настоящият състав на Върховният касационен съд, ГК, първо г. о.

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2091 от 16.08.2024 г., постановено по в. ч.гр. д. № 2220 от 2024 г. на Софийския апелативен съд, 12-ти граждански състав.

ОБЕЗСИЛВА определение № 2091 от 16.08.2024 г., постановено по в. ч.гр. д. № 2220 от 2024 г. на Софийския апелативен съд, 12-ти граждански състав.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 14442 от 13.06.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 3855 от 2024 г. по описа на Софийския градски съд, ЧЖ-I-Л състав, с което е върната като просрочена частна касационна жалба вх.№ 62109 от 30.05.2024 г. срещу постановеното по същото дело въззивно определение № 6440 от 25.04.2024 г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.