Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на В. Д. П. от гр.[населено място], [улица], [адрес], против решение № 563 от 30.01.2017 г. на Административен съд София град (АССГ), постановено по адм. дело № 10342/2016 г., с което е отхвърлено оспорването на ревизионен акт № Р-22220215010976-091-001 от 05.07.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. С., потвърден с решение № 1640 от 20.09.2016 г. на ДДОДОП гр. С. в при ЦУ на НАП.

В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния и процесуален закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторката излага доводи, че осъществените плащания към други дружества не са достатъчни за ангажиране на отговорността й по чл. 19, ал. 2 ДОПК, а следва да указват на скрито разпределение на печалба или дивидент, доколкото противното обезсмисляло института на юридическото лице (ЮЛ) и неограничено разширявало личната имуществена отговорност на управителя. Поддържа, че е положила дължимата грижа на ръководен орган да увеличи патримониума на дружеството с част от несъбраните му вземания, надлежно установено с неоспорена съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ). Счита, че приходната администрация е бездействала относно събиране на публични задължения от трети ЮЛ, поради което нямат право да прибегнат към личната отговорност на управителя по чл. 19 ДОПК. Оспорва доказаността на елементите от фактическия състав на посочената отговорност, вкл. недобросъвестност при действията си. Визира нарушение на чл. 20 ДОПК поради липса на предприети действия по принудително изпълнение спрямо ЮЛ. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго такова по отмяна на РА с присъждане на сторените разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ДДОДОП) град София оспорва...