Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Д. В. срещу Решение № 57 от 16.01.2017 г. по адм. дело № 1228/2016 г. по описа на Административен съд Пловдив, І отделение, ХХVІІ състав.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на лицето срещу Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ № 599 от 07.07.2015 г., издаден от А. С. В. - главен инспектор по приходите при дирекция "Местни данъци и такси" при О. П, с искане за прогласяване на неговата нищожност.

Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че необосновано АС Пловдив е приел обжалваният АУЗД за валиден акт, доколкото е установено по категоричен начин, че същият не е подписан от своя издател. Иска отмяната на решението и постановяване на друго, с което да се прогласи нищожността на АУЗД. Претендира разноски.

Ответникът – главен инспектор в дирекция "Местни данъци и такси" при община П., в писмено становище по делото счита касационната жалба за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като провери валидността, допустимостта и правилността на съдебното решение, установи следното:

Предмет на съдебен контрол пред АС Пловдив е бил Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ № 599 от 07.07.2015 г., издаден от А. С. В. - главен инспектор по приходите при дирекция "Местни данъци и такси" при О. П, с искане за прогласяване на неговата нищожност.

С разпореждане № 7204 от 28.09.2016 г. / на л. 79 от делото/ съдията - докладчик е конституирал като ответник издателя на АУЗД - главен инспектор при дирекция "МДТ" в община П., като последният е бил призован за първото по делото заседание съгласно призовка, прил. на л. 97 от делото.

В проведените три съдебни заседания пред АС Пловдив като ответник по делото е бил именно издателят на АУЗД.

В решението е посочено, че ответник по делото е кметът на община П..

Решението е недопустимо, тъй като ответникът по делото е неправилно конституиран.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци се извършват от служителите на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения – на публични изпълнители. На основание чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община – на териториален директор на Националната агенция за приходите.

В случая процесният АУЗД е издаден на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК и същият подлежи на обжалване пред директора на териториалната дирекция, който с оглед на изричната разпоредба на чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ е ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община и в процесния случай това е директорът на дирекция "Местни данъци и такси" при община П..

Съгласно чл. 144, ал. 1 от ДОПК, по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго. Според чл. 144, ал. 2 от ДОПК, разпоредбите на тази глава се прилагат в производствата по обжалване, уредени и в другите дялове на този кодекс, ако не е предвидено друго.

Съгласно чл. 159, ал. 1 от ДОПК, съдът разглежда жалбата с участие на страните, а съгласно чл. 159, ал. 2 от ДОПК, при разглеждането на жалбата се призовават решаващият орган и жалбоподателят.

Съобразно цитираните разпоредби, съдът служебно конституира страните по делото, като в случая ответник се явява директорът на дирекция "Местни данъци и такси" при община П., който се явява решаващ орган по силата на чл. 107, ал. 4 от ДОПК и чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ. АС Пловдив е сезиран с жалба с искане за прогласяване на нищожност на АУЗД № 599 от 07.07.2015 г., издаден от А. С. В. - главен инспектор по приходите при дирекция "Местни данъци и такси" при О. П, което означава, че ответник в първоинстанционното производство е следвало да бъде конституиран директорът на дирекция "Местни данъци и такси" при община П.. Неправилно съдът е конституирал като ответник издателя на АУЗД предвид горецитираните специални разпоредби, дерогиращи действието на чл. 153, ал. 1 от АПК, което обуславя извода за недопустимост на обжалвания съдебен акт.

Съобразно изложеното, решението следва да се обезсили и делото да се върне на друг състав на АС Пловдив за правилно конституиране на страните в съдебното производство. Воден от горното, Върховният административен съд РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 57 от 16.01.2017 г. по адм. дело № 1228/2016 г. по описа на Административен съд Пловдив, І отделение, ХХVІІ състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Пловдив. Решението е окончателно.