Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 166 ал. 1 т. 2 вр. чл. 165 ал. 1 т. 2 от ЗСВ, вр. чл. 36 ал. 3 от ЗСВ.

Образувано е по касационна жалба на Висшия съдебен съвет срещу решение № 295/11.01.2016г., постановено по адм. д. №6033/2015 г. на тричленен състав на Върховен административен съд, шесто отделение, с което е отменено решението по т. 5.1 от Протокол № 21/29.04.2015 г. на Висшия съдебен съвет, а административната преписка е върната на Висшия съдебен съвет за решаване спора по същество и за издаване на акт при съобразяване с указанията по прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение.

І. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост на постановеното решение, поради недопустимост на жалбата подадена от министъра на правосъдието при хипотезата на чл. 159 т. 4 от АПК, поради липсата на правен интерес от страна на оспорващия-министъра на правосъдието. Касаторът твърди, че правният интерес на жалбоподателя трябва да бъде реален и съществуващ - да е налице към момента на предявяване на жалбата, тъй като допустимостта на оспорването се преценява към момента на подаване на оспорването. Позовава се на ТР № 3 от 2013 г. на ОСК на ВАС по т. д. № 1/2012 г. Счита, че обжалваният административен акт - решението на ВСС по т. 5.1 протокол № 21 от заседанието на ВСС, проведено на 29.04.2015 г., не се засягат негови права и интереси, съществуващи към момента на подаване на жалбата / Определение № 11898/29.11.2006 г. на ВАС, IV-то отделение./

Касаторът счита, че за министъра на правосъдието правният интерес би съществувал към момента на евентуално образувано дисциплинарно производство против следовател П.. Твърди, че в решението си първоинстанционният съд не дава еднозначен отговор на въпроса дали министърът на правосъдието е имал правен интерес...