Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Хасково против решение № 102 от 05.05.2016 г. по адм. д. № 640 по описа за 2015 г. на Административен съд - Хасково, с което е отменена заповед № Х113706 / 30.11.2015 г. и административната преписка е върната на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Х. за ново произнасяне по молба-декларация № Х-1-1-3706 от 18.11.2015 г. за отпускане на целева социална помощ при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
Изложени са съображения за неправилно прилагане на чл. 8 и чл. 27 от ППЗСП, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.
Ответницата Н. К. А. от гр. Х. не е взела становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:
Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Хасково е заповед № Х113706 от 30.11.2015 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Хасково, потвърдена с решение № 94НН-8 от 16.12.2015 г. на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане - Хасково, с която на Н. К. А. от гр. Х. е отказано отпускане на еднократна целева помощ по чл. 16 от ППЗСП за задоволяване на инцидентно възникнали здравословни потребности. Отказът е мотивиран с невъзможността да бъде извършена социална анкета, тъй като лицето не е било намерено на посочения адрес в молба – декларацията постоянен адрес.
С постановеното решение Административен съд – Хасково е уважил жалбата и е изпратил преписката на административния орган за ново решаване на въпроса по същество, след като законосъобразно е приел, че оспореният административен акт е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, в резултат от които фактите и обстоятелствата от значение за правото на социална помощ по чл. 16 от ППЗСП не са били изяснени. Недоказано е твърдението на административния орган, че в изпълнение на въведеното задължение по чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от ППЗСП на датите 20.11.2015 г. и 24.11.2015 г. на постоянния адрес на лицето са били поставени 2 бр. уведомления. По аргумент от дефиницията за социална анкета по § 1, т. 11 от ДР на ЗСП проверката е следвало да бъде извършена в дома, в който живее лицето. Социалните работници са разполагали с информация за адреса, но който молителката съжителства с бившия си съпруг и за номера на мобилния й телефон, но не са я потърсили.
Изложените в касационната жалба доводи за неправилно прилагане на чл. 8 и чл. 27, ал. 2 – 5 от Правилник за прилагане на ЗСП (ЗАКОН ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ) (ППЗСП) се преценяват като неоснователни.
На основание чл. 13, ал. 2 от ЗСП (ЗАКОН ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ) (ЗСП) социалните помощи се отпускат със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или от упълномощено от него длъжностно лице след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със социална анкета. Допълнителната разпоредба на § 1, т. 13 от ЗСП дефинира понятието "социална анкета" като дейност по установяване наличието на условията за упражняване на правото на социално подпомагане, извършена от социални работници в Дирекция "Социално подпомагане", която се изразява в проверки в дома на лицето и/или семейството, в проучване на документация и събиране на информация.
Социалната анкета следва да бъде извършена при спазване на правилата, установени в чл. 27 от Правилник за прилагане на ЗСП (ЗАКОН ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ) (ППЗСП). От анализа на текстовете на ал. 3 – 5 на чл. 27 следва извод, че невъзможност за извършване на социална анкета е налице, когато лицето отсъства от адреса си, не може да бъде намерено и след поставяне на уведомления не се е явило в дирекция "Социално подпомагане" за справка. При липса на легално определение за „дом на лицето“ следва да се счита жилището, в което лицето живее към съответния момент. В този смисъл е и последното изменение на чл. 27, ал. 2 от ППЗСП (ДВ, бр. 89 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.), съгласно което социалната анкета се провежда в дома на лицето или семейството по настоящ адрес. П.т адрес е от значение за определяне на компетентната териториална дирекция „Социално подпомагане“, която следва да разгледа молба-декларацията за отпускане на социална помощ.
В настоящия случай е установено, че заявителката на социална помощ е трудно подвижна в резултат от претърпян инцидент, наложил оперативно лечение. Тя е информирала социалната служба, че не живее на постоянния си адрес, като е посочила местоживеенето си и номера на мобилния си телефон за връзка. Социалният работник е посетил постоянния адрес, но не е потърсил лицето на адреса, на който се намира и не го е потърсил на мобилния номер. Социалната анкета не е била извършена поради процесуално бездействие от страна на административния орган, който не е извършил проверки в дома на лицето на посочения адрес, на който пребивава, не е проучил документацията и не е събрал информация относно правото на социална помощ.
Оспорената заповед, с която е отказано отпускане на социална помощ по чл. 16 от ППЗСП, е издадена в нарушение на процесуалните правила по чл. 27, което е довело до материалната й незаконосъобразност. Обжалваното съдебно решение, с което заповедта е отменена и преписката е върната за ново произнасяне, е правилно и следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 102 от 05.05.2016 г., постановено по адм. дело № 640 по описа за 2015 г. на Административен съд – Хасково. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.