Производството е образувано по касационна жалба на ТД на НАП - Пловдив против решение №393/16.03.2017 г. на Административен съд - Пловдив, I отделение, XXV състав, постановено по адм. д. №82 по описа за 2017 година на този съд. С решението е отменен акт за установяване на задължение № 1607688/19.08.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с решение №374/18.11.2016 г. на директора на ТД - Пловдив на НАП, с който на А. К. К., притежаващ [ЕГН], е вменено задължение за данък общ доход за 2011 г. в размер на 261, 36 лв., ведно с лихви за просрочие в размер на 114, 59 лв. и за данък общ доход за 2012 г. в размер на 537, 35 лв., ведно с лихви за просрочие в размер на 180, 49 лева.

Касаторът твърди, че първоинстанционното решение е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК поради нарушение на материалния закон. Счита, че производството по определяне на допълнителни данъчни задължения по ЗДДФЛ, е по реда на чл. 106 ДОПК - "Служебни корекции", а не по чл. 108 ДОПК - "Установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски". В процесния случай са установени несъответствия в подадена декларация по чл. 50 ЗДДФЛ, неотстранени в производството по чл. 103 ДОПК. Въпреки поканата А. К. не отстранил несъответствията, засягащи основата за данъчното облагане. Касаторът моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго решение, отхвърлящо жалбата на К..

Ответникът по касация - А. К., редовно призован, не е изразил становище по КЖ.

Представителят на ВАП дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на КЖ.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение на посочените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено...