Производството е по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита на потребителите срещу Решение № 512 от 29.01.2016 г., постановено по адм. д. № 9270/2015 г. по описа на Административен съд София-град в частта му, с която е уважен предявеният иск от [фирма] срещу Комисия за защита на потребителите с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ) за обезщетение за вреди в размер на 700 лева, заедно със законната лихва, считано от 25.09.2015 г. до окончателното изплащане на сумите. В останалата част, в която съдът е отхвърлил искът за разликата от 52 лв., решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Решението се обжалва като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. Иска се отмяната му. Претендира юрисконкултско възнаграждение за двете инстанции.

От ответника по касационната жалба – [фирма] е постъпил писмен отговор по касационната жалба, в който са изложени съображения за неоснователност. Иска се обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски пред настоящата инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Излага аргументи, че за да постанови обжалваното решение, съдът е направил цялостен анализ на представените доказателства и е изяснил релевантните факти. Направил е извод, че решението на съда е правилно, независимо, че по време е постановено преди приемането на Тълкувателно решение на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., съгласно което адвокатските възнаграждения в производството по обжалване и отмяна на наказателните постановления представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. Счита, че решението на първоинстанционния съд следва...