Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Ръководителя на управляващия орган на Оперативна програма „Транспорт” 2007 – 2013 г., министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията срещу решение № 13830 от 15.12.2016 г. постановено по административно дело № 6470 по описа за 2016 г. на Върховен административен съд (ВАС), седмо отделение.

Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, навежда доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че съдът неправилно е тълкувал разпоредбата на т. 9 от Приложението на Методологията. Изводът на съда, че въведените изисквания за ключовите специалисти инженер по материалите, инженер по количествата за минимум 8 години трудов стаж по специалността и минимум 5 години практически опит в областта на пътното строителство нито противоречи на специалния закон, нито представлява нередност по смисъла на Наредбата, е неправилен, същият противоречи на материалния закон и не съответства на фактите и обстоятелствата по делото и дори не е част от предмета на спора. УО не е оспорвал: 1. изисквания опит от 5 г. практически опит в областта на пътното строителство и 2. предполагаемото според съда изискване за минимум 8 години трудов стаж по специалността. УО е оспорил изискването за най-малко един изпълнен проект през последните 8 години по отношение на ключови експерти „Инженер по количества” и „Геодезист”. По отношение на експертите ЗОП не е предвидил времеви диапазон, такъв времеви диапазон е предвиден за участника съгласно чл. 51, ал. 1, т. 1 ЗОП. Съдът не е изложил никакви мотиви относно причините, поради които счита спорното изискване за непротиворечащо на специалния закон и не представляващо нередност по смисъла на Наредбата, което сочи на необоснованост на обжалваното решение. Възложителят необосновано е ограничил участието на лица в...