Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Областен управител на област Б. против решение № 57/20.01.2016 г. по адм. д. № 2073/2015 г. по описа на Административен съд – Бургас. О. решението като недопустимо и при условията на алтернативност-като неправилно. Излага съображения, че заповедта не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, предвид хипотезата на чл. 75, ал. 2 ППЗДС. Купувачът не може да оспорва предложената му цена, поради това че определянето на цената не представлява волеизявление на административен орган в това му качество. По същество твърди, че областният управител е данъчно задължено лице и извършената възмездна сделка представлява независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗДДС и § 2 от Шеста директива. Сделката касае урегулиран поземлен имот и е облагаема по смисъла на чл. 45, ал. 5, т. 1 предл. първо ЗДДС, а Областна администрация - Бургас е регистрирано по ЗДДС лице. Моли да бъде отменено решението.

Ответникът по касационната жалба Л. И. М., чрез адв. А., оспорва касационната жалба и моли да се остави решението в сила. В писмено становище по делото обосновава твърдение за недължимост на начисленото ДДС, в размер на 20% върху цената на имота. Претендира разноски, в размер на 600 лв. адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за недопустимост на решението, поради неконституиране на всички заинтересовани лица по делото. Алтернативно поддържа, че касационната жалба е частично основателна. В нарушение на чл. 152, ал. 4 и чл. 171, ал. 4 АПК, съдът не е изискал цялата административна преписка, което е видно от съдържанието на описа. Съдът е обсъдил доказателства, които не се намират по делото, а не е изложил съображения по всички възражения на ответника по делото. Обжалваното решение е неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК, и следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Производството пред Административен съд – Бургас е образувано по жалба на Л. И. М. срещу заповед № РД-12-25/07.10.2015 г., издадена от областен управител на област с административен център – гр. Б., в частта и по т. 3.3, с която са задължени заявителите по молбата за изкупуване на съсобствена част от имот да заплатят посочените разноски и ДДС.

Съдът е отменил точка 3.3 от заповед № РД-12-25/07.10.2015 г., издадена от областен управител на област с административен център – гр. Б., с която Л. И. М., Д. Т. Б., С. Т. Л., С. И. С., Н. И. М. и М. Г. Б. са задължени да заплатят 20% ДДС, в размер на 34 146, 50 лева, начислен върху данъчна основа от 170 734, 95 лева на основание чл. 45, ал. 5, т. 1 от ЗДДС. Приел е в мотивите си, че жалбата е допустима, като е насочена срещу заповед, която притежава белезите на индивидуален административен акт. Този извод съдът извежда от нормата на чл. 66 от ППЗДС, според която при извършване на доброволна делба на съсобствен между държавата и физически или юридически лица недвижим имот, както и в случаите на изкупуване по реда на чл. 36 от ЗС (ЗАКОН ЗА СОБСТВЕНОСТТА), се прилагат правилата за замяна на недвижим имот – държавна собственост. Заповедта, с която завършва производството по замяна на недвижим имот, подлежи на обжалване, а нормата на чл. 75, ал. 2 от ППЗДС, на която се позовава областният управител не намира приложение в случаите по чл. 45а от ЗДС, тъй като се отнася за продажба на жилища, ателиета за индивидуална творческа дейност и гаражи – частна държавна собственост на настанените в тях наематели и за замяна на такива обекти с обекти, собственост на работниците и служителите от съответното ведомство.

По същество е приел жалбата за основателна. Изложил е съображения, че при прекратяването на съсобственост по чл. 45а от ЗДС и чл. 36 от ЗС, чрез продажба на идеални части от недвижим имот, областният управител действа в качеството си на орган на държавната власт и не е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 от ЗДДС. Този извод основава на нормата на чл. 3, ал. 5 от ЗДДС, в която е транспониран текста на чл. 13 от Директива 2006/112/ЕО и според която не са данъчно задължени лица държавата, държавните и местните органи за всички извършвани от тях дейности или доставки, в качеството им на орган на държавна или местна власт, включително в случаите, когато събират такси, вноски или възнаграждения за дейности или доставки с изключение на дейностите и доставките, посочени в точка първа и на доставките, извън тях, които ще доведат до значително нарушаване на правилата за конкуренция. В конкретния случай, продажбата на идеални части от съсобствен недвижим имот не е сред изключенията, изчерпателно разписани в чл. 3, ал. 5, т. 1 от ЗДДС, поради което на изследване подлежи само обстоятелството по т. 2, а именно ще доведе ли тази продажба до значително нарушаване на правилата на конкуренция. Отговорът на този въпрос е отрицателен и се извежда от решение на СЕС по дело № С-288/2007. Според това решение, дейността на публичноправните субекти, които не са задължени лица по ЗДДС, води винаги до нарушаване на конкуренцията, освен ако тази дейност е незначителна, т. е. не се отразява ефективно или потенциално върху правилата на конкуренцията. Извършената в случая продажба на съсобствена част от недвижимия имот не може да се извърши от друго лице, освен от държавата, която се легитимира за това с АЧОС № 7220/16.06.2014 г., поради което третирането й като данъчно незадължено лице не води до значително нарушаване на конкуренцията.

Решението е неправилно, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

От фактическа страна по делото е установено, че Л. И. М., Д. Т. Б., С. Т. Л., С. И. С., Н. И. М. и М. Г. Б., Т. И. Б. притежават право на собственост върху 421/1593 кв. м. идеални части от поземлен имот с идентификатор [номер] по КККР на [населено място], [община], представляващ парцел [номер] в кв. [номер] по предходен план на [населено място] с трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване – за търговски обект, комплекс. П. на собственост на жалбоподателката и на заинтересованите страни е установено пред административния орган с нотариален акт № [номер], том I, дело № 78/1948 г. на П. околийски съдия, удостоверение за наследници № 33/11.04.2012 г., решение на БОС от 07.03.2006, вписано в Служба по вписванията – гр. Н. с рег. № 5177, том 2, акт № 71/2008 г. На 09.01.2015 г. съсобствениците - физически лица, подават до областния управител на Бургаска област заявление с вх. № 91-94-21/2/09.01.2015 г., с което искат да закупят собствените на държавата идеални части от поземления имот. В резултат на заявяването и след извършена експертна оценка, е издадена заповед № РД-12-15/07.10.2015 г., с която областният управител на основание чл. 36 от ЗС, чл. 45а от ЗДС и чл. 66 от ППЗДС, разпорежда да се прекрати съсобствеността между държавата и физическите лица, определя цената на притежаваните от държавата идеални части, в размер на 162 450 лева, и задължава адресатите да заплатят 2% режийни разноски, 3% местен данък и 20% ДДС, начислен върху данъчна основа от 170 734, 95 лева, в размер на 34 146, 99 лева.

Касационната инстанция споделя съображенията на съда, че оспорената заповед има характер на индивидуален административен акт и жалбата срещу нея е допустима. Съгласно чл. 55, ал. 3 ЗДС, доброволна делба на съсобствен между държавата и физически или юридически лица имот се извършва въз основа на заповед на областния управител и договор за делба между съделителите. Разпоредбата на чл. 66 ППЗДС определя, че правилата за замяна се прилагат и при извършване на доброволна делба на съсобствен между държавата и физически или юридически лица недвижим имот. Разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ППЗДС, според която областният управител издава заповед за замяна на имотите, се намира в Глава пета - Принудително отчуждаване, придобиване и разпореждане с имоти и вещи, частна-държавна собственост. В посочената разпоредба не е предвидена изрично необжалваемост на заповедта. Касационният жалбоподател се позовава на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ППЗДС, която се намира в Глава шеста на закона и се отнася за друга хипотеза - Продажба и замяна на държавни жилища, ателиета и гаражи. Различните обществени отношения, уредени в Глава шеста, предполагат различен правен ред за уреждането им. Продажбата по Глава шеста на ППЗДС се отнася само до продажба на държавните жилища, ателиета и гаражи на настанените в тях наематели и до замяна, извършена с имоти, собственост на работници и служители на ведомството. Докато в Глава пета разпореждането с имоти, частна-държавна собственост се извършва или чрез търг или по преценка на областния управител /чл. 63, ал. 1 ППЗДС/ и тази преценка следва да подлежи на съдебен контрол.

При касационната проверка настоящата инстанция констатира, че в хода на съдебното производство административният съд не е конституирал като заинтересована страна един от съсобствениците на процесния имот, предмет на заявлението за изкупуване - Т. И. Б.. Този съсобственик не фигурира и в изрично изброените лица в диспозитива на съдебното решение. Налице е нарушение на разпоредбите на чл. 153, ал. 1 АПК и чл. 154 АПК, което е довело до нарушаване на правото на защита на посоченото лице, съсобственик на недвижимия имот.

С оглед на това е налице касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на оспореното решение. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане, при което да бъде конституиран като заинтересована страна и Т. И. Б..

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 57/20.01.2016 г. по адм. д. № 2073/2015 г. по описа на Административен съд – Бургас.

ВРЪЩА делото за нова разглеждане на същия съд в друг състав. Решението е окончателно. Особено мнение на съдията Ж. П.:

Не споделям мнението на мнозинството от съдебния състав относно изхода на правния спор по адм. дело №3216/2016 г. по описа на Върховния административен съд.

Считам, че решението на административния съд е недопустимо, в каквото насока са направени оплаквания в касационната жалба на областния управител на област Б..

Заповед № РД-12-25/7.10.2015 г. на областния управител на област Б., която административният съд е приел за разглеждане, не е индивидуален административен акт. Волеизявлението на областния управител в частта по т. 3, т. 3, независимо че е формулирано като императив, е направено в качеството му на представител на държавата като съсобственик на имота, а не в качеството му на административен орган. Съгласно чл. 45а от ЗДС (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ) прекратяването на съсобствеността между държавата и физически или юридически лица върху имот чрез продажба на частта на държавата се извършва от областния управител по местонахождение на имота. Прекратяването на съсобствеността се извършва на база пазарна оценка на съответния дял, извършена от независим оценител, на цена не по-ниска от данъчната оценка на имота. Продажбата на идеалната част, принадлежаща на единия съсобственик, на другия съсобственик (съсобственици), какъвто е разглежданият случай, представлява гражданскоправна сделка, страните по която са равнопоставени, включително и когато общината или държавата участват в съсобствеността. С издаването на оспорената заповед областният управител е приел предложението на съсобственици-физически лица за сключването на сделката. Посочената цена и плащанията на разходите по сделката, в това число и дължимият данък добавена стойност, се определят от закона и не зависят от преценката на областния управител. Затова не може да се приеме доводът на жалбоподателите в първоинстанционното производство, че оспорената заповед пораждала задължение за тях. В случай, че не са съгласни с всички условия по сделката, те имат право да се откажат от изкупуването на дела на държавата.

По аргумент от чл. 145, ал. 2 АПК, заповед № РД-12-25/7.10.2015 г. на областния управител на област Б., която няма характеристиката на индивидуален административен акт, не подлежи на обжалване пред съд. Касационната инстанция следваше да обезсили решение от 20.01.2016 г. по адм. дело №2073/2015 г. по описа на Административния съд-Бургас и да прекрати съдебното производство по жалбата на Л. И. М.. Съдия: Ж. П.