Производството е по чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс(АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Общински приходи“ към направление „Финанси и стопанска дейност„ при Столична община (СО), подадена чрез процесуалния му представител - юрк. И., против решение № 2770 от 22.04.2016 г., постановено по адм. дело. № 1194/2016 г. по описа на Административен съд София - град, с което е по жалба на [фирма], е обявен за нищожен акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № 357-1/ 20.10.2015 г., издаден от инспектор по приходите в дирекция „Общински приходи“ при СО, мълчаливо потвърден от директора на дирекция „Общински приходи“ при СО.

Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Иска отмяна на съдебния акт и произнасяне по съществото на спора. Претендира присъждане на разноските по делото. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски.

Ответникът - [фирма]", чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество е основателна, но по различни от изложените доводи.

За да постанови оспорения съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че с вх.№ 23126/24.06.2014 г. е подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) ( ЗМДТ) за облагане с данък върху недвижимите имоти от името на [фирма], с която е декларирано притежаването на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], като е отбелязано, че подадената декларация е от съсобственик....