Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 38, ал. 1 от ЗДС (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗДС).

Образувано е по жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], подадена чрез адв. В. В.–Ц., против Решение № 55 от 28.01.2016 г. на Министерския съвет на Р. Б за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Модернизация на съществуващо трасе на път I-8 „К. – Софийски околовръстен път” от км 1+000 до км 48+270, участък от км 1+000 до км 32+447, 20”, намиращи се на територията на [община], [община] и [община], Софийска област, в частта му, относно определеното обезщетение за отчуждената част от поземлен имот № [номер], пореден номер № 1, находящ се в землището на [населено място], ЕКАТТЕ [номер], с вид територия – земеделска, начин на трайно ползване – „Др. терит.-изк.“.

В жалбата се излагат доводи, че решението следва да се отмени в частта му, с която е определено дължимото парично обезщетение за отчуждената част от процесния имот, находящ се в землището на [населено място], ЕКАТТЕ [номер], с вид територия – земеделска, начин на трайно ползване – „Др. терит.-изк.“, поради противоречие с разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗДС, за изплащане на собствениците на отчуждени имоти на равностойно парично обезщетение отм. енително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Направено е искане за присъждане на разноски съгласно приложен списък на същите по чл. 80 ГПК.

Ответникът по жалбата - Министерският съвет, и заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", поддържат становище, че жалбата следва да бъде отхвърлена.

Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав, след проверка на допустимостта на жалбата, приема, че жалбата е подадена от надлежна...