Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на У. Р. Д., гражданин на Ирак против решение № 5938/20.09.2016 г., постановено по адм. д. № 3631/2016 г. по описа на Административния съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 1073/12.03.2016 г. на и. д. Председател на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) към Министерски съвет. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на постановеното съдебно решение.

Ответната страна – и. д. председател на Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет чрез юрк. Д. С. оспорва касационната жалба и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С посоченото решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на У. Р. Д., гражданин на Ирак против решение № 1073/12.03.2016 г. на и. д. председател на ДАБ към Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови посочения резултат, съдът подробно е анализирал събраните доказателства и при изяснена фактическа обстановка е направил обосновани и законосъобразни изводи. Установено е, че подадената молба за закрила е последваща по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби от ЗУБ. За първи път оспорващият е поискал закрила пред ДАБ с молба вх. № 1652/19.12.2011 г., по която...