Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на И. А. Е. от [населено място] срещу решение № 708 от 12.04.2016 г. по адм. д. № 1353 по описа за 2015г. на Административен съд Пловдив, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на И. Е. срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-26-1403239-091-01/04.02.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, в частта му, потвърдена с Решение № 354/28.04.2015 г. на директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП, относно допълнително начислен ДДС на стойност 8 662.96 лв. за м. 12.2008 г. и съответната лихва и допълнително установените за довнасяне задължения по чл. 48 ЗДДФЛ, както следва: за 2011г. - данък в размер на 4094, 85 лв. и лихви 1155, 20 лв.; за 2012г. - данък в размер на 3086, 94 лв. и лихви 554, 32 лв.; за 2013г. - данък в размер на 2 626, 12 лв. и лихви 204, 76 лв. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Касаторът твърди, че решението е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа, че неправилно съдът приел, че доходите на ревизираното лице като земеделски производител са не за 2009г., а за 2011-2013г. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора. Претендира разноски за двете инстанции.

Ответникът - Директора на Дирекция "ОДОП" гр. П. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени съдържащите се...