Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Главния директор на Главна дирекция „Оперативна програма околна среда” (ГД „ОПОС”) и ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Околна среда” (ОП „ОС”) 2007-2013 г. срещу решение № 4419 от 27.06.2016 г. постановено по административно дело № 882 по описа за 2016 г. на Административен съд София - град (АССГ).

Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, навежда доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита за неправилен извода на съда, че в оспорения административен акт не са посочени фактически и правни основания за издаването му. Счита, че мотивите на административния акт могат да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ. В случая мотивите на оспореното пред АССГ писмо изх. № 08-00-5505 от 29.12.2015 г. се съдържат в доклад от извършена проверка на място на общината. Сочи, че АССГ не е отчел обстоятелството, че с подписването на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (ДБФП) община С. е запозната с и обвързана от общите и специални условия към същия, където имплицитно се съдържат правните основания за неверифициране на разходи по проекта. В чл. 11, ал. 2 от Общите условия към ДБФП изрично е уредено, че разходи, които биха могли да бъдат допустими за финансиране, но които не са извършени правомерно и не са верифицирани от Договарящия орган, независимо че са били одобрени и платени от получателя на помощта, остават за негова сметка и не подлежат на финансиране и/или възстановяване чрез безвъзмездната финансова помощ. Жалбоподателят излага, че в конкретния случай разходите на община С. за закупуване на охранително – наблюдателна система следва да се считат за допустим разход, но...