Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца „Владиван, Иванов и с-ие“[Фирма 1] /в ликвидация/, [населено място], общ. Родопи като процесуален субституент на „Владиван 2“ООД, [населено място] /конституиран като съищец/ срещу Решение № 137 от 23.04.2020г. по в. т.д.№ 80/2020г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решението по т. д.№ 419/2019г. на Пловдивския ОС за отхвърляне на предявения от „Владиван, Иванов и с-ие“[Фирма 1] /в ликвидация/ иск по чл. 134, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 59 ЗЗД за осъждането на ответницата Ц. И. Б. да заплати на „Владиван 2“ООД сумата от 60 000лв., с която ответницата неоснователно се обогатила за сметка на „Владиван 2“ ООД.

В касационната жалба е въведен довод за неправилност на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК, иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск. Оспорва се извода на въззивния съд, че Споразумението за заместване в дълг не установява възмезден характер на вътрешните отношения между поемателя „Владиван 2“ и длъжника Ц. Б., на който извод е основано крайното становище за отсъствие на неоснователно обогатяване на ответницата за сметка на обедняване на дружеството с ограничена отговорност, което е погасило задължението на ответницата в изпълнение на споразумението. Касаторът счита, че изводът за възмезден характер на вътрешните отношения между длъжника и поемателя се установява от текста на т. 5 на споразумението, съгласно който „имуществени отношения между длъжника и поемателя във връзка с извършваното с настоящото споразумение заместване в дълг, са предмет на отделно споразумение“. Поддържа, че ответницата не е твърдяла, че поемането на дълга й е безвъзмездно/дарствено и не подлежи на компенсиране; че по делото не се твърдят и не се доказват предходни отношения между страните, които да са основание за заместването в дълг; че ответницата не твърди да има вземане, което поемателят да погаси с поемането на дълга й; че ответницата не твърди и не доказва защо е настъпило разместването на блага, че то е безвъзмездно или, че е дала насрещна престация. Поддържа се, че към момента на подписване на споразумението, единственото намерение на страните е да се поеме дългът, а имуществените отношения да се уредят допълнително; че действително ответницата в този момент не поема никакво друго задължение, освен да участва в уреждането на имуществените отношения; за изпълнение на последното, тя била поканена с нотариална покана, връчена на 09.10.2017г., но не се е отзовала. Касаторът счита, че след като няма отделно споразумение по причина на ответницата, следва, че е налице неоснователно обогатяване за сметка на дружеството с ограничена отговорност.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане на обжалването поради твърдяна очевидна неправилност на въззивното решение. Твърди се, че този порок може да бъде изведен от самите мотиви, без преценка на доказателствата, тъй като изводите на съда, че вътрешните отношения между ответницата и „Владиван 2“ биха могли да варират в широк диапазон - от желанието на поемателя чрез поемането на чужди дълг да погаси свое задължение към длъжника, да му отпусне заем, да го надари, са нелогични. Поддържа се, че при намерение за дарение не би съществувала клаузата на т. 5 от споразумението; при намерение за погасяване на задължение към длъжника от страна на встъпващия, би следвало да има релевирани твърдения на една от страните за съществуване на такива задължения, а от друга страна, отказът на длъжника за уреждане на имуществените отношения в изпълнение на т. 5 от споразумението, дори при евентуално наличие на старо негово вземане, води до това, че длъжникът ще се е обогатил със сумата 60 000лв. поради заместването в дълг и освобождаването му от това задължение към неговия кредитор „С. И“ООД, а поемащият дълга няма да се е освободил от това евентуално старо свое задължение до размера на сумата от 60 000лв. Твърди се, че при наличие на уговорка за евентуален заем, отказът за уреждане на имуществени отношения от страна на ответницата, води до нейното неоснователно обогатяване, на което съответства обедняването с тази сума на заместващия в дълг, без правна възможност да иска връщане на заема. Поддържа се, че във всички случаи на възмездност на вътрешните отношения и липсата на последващо уреждане на имуществените отношения, ще е налице неоснователно обогатяване на ответницата, а безвъзмездния характер на заместването в дълг противоречи на логиката, предвид наличието на текста на т. 5 от споразумението.

В писмен отговор ответницата Ц. И. Б. оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата. Отговор от „Владиван 2“ООД в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е постъпил.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Въззивната инстанция е констатирала, че ищецът „Владиван, Иванов и с-ие“ в качеството си на процесуален субституент на Владиван 2“ООД /това дружество до 2017г. е било правно и организационно обособено като ЕООД/ е предявил срещу Ц. Б. косвен /сурогационен/ иск по чл. 134, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на носителя на материалното право /длъжник на събирателното дружество и съищец/ „Владиван 2“ сумата от 60 000 лв., за която сума Владиван 2 е погасило задължението на ответницата по две фактури от 2009г., съгласно Споразумение за заместване в дълг между „Сиенит инвест“ ООД - кредитор, „Владиван 2“ - поемател и Ц. Б. - длъжник и с която сума ответницата се е обогатила неоснователно за сметка на „Владиван 2“.

Отчетено е, че съгласно твърденията на ищеца, обедняването и обогатяването не произтичат пряко от самото споразумение, а от вътрешните отношения между длъжник и поемател - неуредени имуществени отношения между Владиван 2 и ответницата, които съгласно чл. 5 от Споразумението следвало да се уредят с отделно споразумение; че според ищеца, отказът на ответницата за сключване на такова споразумение обуславял извода, че същата се е обогатила неоснователно за сметка на поелото и погасило нейното парично задължение към Сиенит инвест ООД дружество Владиван 2“. Отчетено е, че искът на ищеца - кредитор и процесуален субституент, се основава на твърдението, че след като длъжникът на неговия длъжник - ответницата Б. е отказала да уреди имуществените отношения със заместилия я е в дълга „Владиван 2“ и да върне на дружеството погасената сума от 60 000 лева, тя се е обогатила неоснователно за сметка на обедняването на дружеството, а бездействието на последното заплашва удовлетворяването на събирателното дружество.

За безспорно установени по делото са приети фактите, на които е основана исковата претенция - че събирателното дружество е кредитор на съищеца си за парични вземания, произтичащи от договор за цесия по силата на арбитражно решение; че е налице бездействие на длъжника на „Владиван 2“ да събере твърдяното вземане от своя длъжник-ответницата.

По повод отношенията между „Владиван 2“ и ответницата, на които се основава спорното имуществено право, предмет на сурогационния иск, е прието за установено, че по силата на сключеното тристранно споразумение от 24.06.2013г страните са се съгласили поемателят Владиван 2 да замести изцяло длъжника Ц. Б. в задължението й към кредитора Сиенит инвест ООД за сумата от 60 000 лева, произтичащо от извършени услуги, за които са съставени две фактури от 2009г. като съгласно уговорката по чл. 3 от споразумението, задължението е следвало да бъде изпълнено от поемателя в срок до 30.06.2013 г., а длъжникът се освобождава от задължението си към Сиенит инвест ООД, считано от подписване на споразумението. За установено е прието и обстоятелството относно изпълнението на задълженията на поемателя към кредитора.

За неустановено по делото е по делото е счетено твърдяното неоснователно разместване на имущество, изразяващо се в обогатяване на стария и обедняване на новия длъжник по споразумението, произтичащо от общ факт или общо правоотношение - в конкретния случай твърдяна правна връзка, произтичаща от вътрешните отношения между длъжник и поемател по повод неуредени имуществени отношения между Владиван 2 и ответницата, които съгласно чл. 5 от Споразумението следвало да се уредят с отделно споразумение и отказът на ответницата за сключване на такова споразумение. Обосновано е, че предвид релевираните в подкрепа на иска твърдения, установяването на възмездния характер на основанието за поемане на чуждия дълг във вътрешните отношения между длъжник и поемател, е изцяло в тежест на ищеца, а тези вътрешни отношения биха могли да варират в широк диапазон - от желанието на поемателя чрез поемането на чуждия дълг, да погаси свое задължение към длъжника, да му отпусне заем, да го надари. При тълкуването на уговорката, съдържаща се в чл. 5 от споразумението, е прието, че тя не предвижда поемане от ответницата на парични или други имуществени задължения към Владиван 2 във връзка с извършеното от последния поемане на дълга й. Обосновано е, че от тази уговорка не би могло да се изведе действителното съдържание на вътрешните отношения между длъжник и поемател, включително и за възмездността на тези отношения в полза на поемателя. Счетено е, че заявените в уточняващата предявения иск молба твърдения за заемообразния характер на извършеното поемане на дълга от страна на Владиван 2, не намират подкрепа в доказателствата по делото.

Обобщено е, че доколкото не е установен възмездният характер на вътрешните отношения между поемателя Владиван 2“ и длъжника Б. по споразумението за поемане на дълг, не би могло да се приеме, че ответницата се е обогатила неоснователно за сметка на обедняване на дружеството, което е обусловило и извода за неоснователност на иска.

Искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно поради необосноваване на въведената от касатора самостоятелна - директна предпоставка по чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК.Оидната неправилност предпоставя постановяване на въззивния акт при явна необоснованост, при прилагане на отменена или несъществуваща правна норма или извън нейния смисъл, при неприложена относима императивна материалноправна норма или неприлагане на процесуалноправна норма, водещо до нарушение на принципите на съдопроизводството, формиране на изводи в нарушение на формалната логика и др. Допускането на касационното обжалване в тази хипотеза изисква надлежното обосноваване на приложното й поле, а не служебното установяване на тази предпоставка от касационната инстанция. Касаторът не излага значим и правно релевантен аргумент, с който да обоснове наличието на това самостоятелно основание за допускане на обжалването.

Твърдението за противоречие на мотивите на ПАС с правната логика е неоснователно. Касаторът подлага на анализ несъществените - допълнителни съображения на състава на въззивната инстанция относно възможни хипотези и основания за поемане на дълга на ответницата от „Владиван 2“, но не това са съществените правни доводи, които са обусловили разрешаването на спора пред въззивната инстанция. Решаващите правни аргументи са, че установяването на възмездния характер на основанието за поемане на чуждия дълг във вътрешните отношения между длъжник и поемател, е изцяло в тежест на ищеца. Именно поради обстоятелството, че процесуалният субституент не е успял да установи действителния характер на вътрешните отношения между неговия съищец и ответницата, въззивната инстанция е илюстрирала примерно и неизчерпателно, възможни хипотези за характера на вътрешните отношения между длъжника и поемателя като основание, кауза за сключване на договора за заместване в дълг. Изводите на ПАС не са в противоречие с формалната и правната логика - в противоречие с правната логика са твърденията на събирателното дружеството за характера на вътрешните правоотношения, които твърдения са основани на неизвестното съдържание на несключеното допълнителното споразумение при ясно изложени от ПАС доводи, че споразумението по чл. 102 ЗЗД не предвижда поемане от ответницата на парични или други имуществени задължения към Владиван 2 във връзка с извършеното от последния поемане на дълга й. Съществени са изводите на въззивната инстанция, които изцяло съответстват на съдържанието на чл. 5 от Споразумението - че от тази уговорка, не може да бъде изведено действителното съдържание на вътрешните отношения между длъжник и поемател, включително и за възмездността на тези отношения в полза на поемателя. По делото няма дори индиция за съдържанието и естеството на проектираните права и задължения на страните, които да възникнат въз основа допълнителното споразумение, отразено в т. 5, още повече, че поканата за сключването му следва във времето повече от три години сключването на споразумението по чл. 102 ЗЗД. Съдържанието на допълнителното споразумение, за подписването на което „Владиван 2” е поканил ответницата, не е посочено и в нотариалната покана. Неправилна е тезата на касатора, че ответницата е тази, която следва да твърди и докаже защо е настъпило разместването на блага - че то е безвъзмездно или, че е дала насрещна престация. При общия фактически състав на неоснователното обогатяване, в тежест на ищеца по иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже както своето обедняване, така и обогатяването на ответника и общите факти, от които произтичат обедняването и обогатяването /връзката между тях/. По конкретния спор в тежест на ищеца е установяването на възмездния характер на правоотношенията във връзка с които е поет дълга на ответницата към нейния кредитор „Сиенит инвест“ ООД и на ищеца са били допуснати всички поискани относими доказателства в процеса.

С оглед изхода на производството касаторът следва да заплати на Ц. Б. поисканите и доказани разноски - сумата 2 580лв. за изготвяне на отговор на касационната жалба съгласно приложения договор за правна защита и съдействие, в който е отразено заплащането на уговореното адвокатско възнаграждение в брой.

Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на Решение № 137 от 23.04.2020г. по в. т.д.№ 80/2020г. на Пловдивския апелативен съд.

Осъжда „Владиван, Иванов и с-ие“[Фирма 1] в ликвидация, [населено място], [община] да заплати на Ц. И. Б. сумата 2 580лв. разноски.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: