Р Е Ш Е Н И Е

№ 47София, 26.03.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, първо гражданско отделение, в открито заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Е. П, като разгледа докладваното от съдия Г. по гр. д. № 2442 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационни жалби на „Палас“ ЕООД и И. Г. Ж. срещу решение № 1342 от 20.11.2019 г. по в. гр. д. № 2280/2019 г. на Пловдивския окръжен съд.

Ищецът „П.“ Е. обжалва въззивното решение в частта, с която частично е обезсилено решението по иска с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД. Поддържа, че притежаваните от него идеални части от дворното място обуславят правния му интерес да води иск по чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД по отношение на целия „невъзможен предмет“ на договора за учредяване на право на строеж – паркомясто, а не само за идеална част от това място.

Ответницата И. Г. Ж. обжалва въззивното решение в частта по иска с правно основание чл. 109 ЗС. Жалбоподателката счита, че не цялото дворно място представлява обща част по смисъла на чл. 38 ЗС, а само неговата лицева част, в която е построена сградата. Със самия инвестиционен проект е извършено разпределение на ползването на дворното място, като лицевата му част откъм улицата е предназначена да обслужва жилищната сграда и представлява обща част на тази сграда, а вътрешната част има друго предназначение – за гаражи и места за паркиране. Съдът не обсъдил разликата в статута на двете части и не коментирал...