О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№225

Гр. София, 24 март 2021 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, трето гр. отделение, в закрито заседание на 24.02.21 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №3844/20 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на „Енерго – П. П” АД срещу въззивното решение на Окръжен съд Варна по гр. д. №1078/20 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен предявеният от Г. М. срещу касатора иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, като е прието за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 6 635, 71 лв., представляваща начислена в резултат на корекция цена на ел. енергия за периода 4.04.18 – 3.04.19 г. за посочения по делото и в решението обект на ищеца в [населено място], обл. Варна.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Намира, че в противоречие с цитираната практика на ВКС са разрешени от въззивния съд въпросите от предмета на делото: 1.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства? 2. При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната ел. енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера...