Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

ВКС разглежда касационната жалба на „Енерго-про Продажби” АД, [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд Варна по гр. д. №1078/20 г. Обжалването е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правните въпроси от предмета на делото: 1.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства? 2. При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната ел. енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на ел. енергия по реда на чл. 183 ЗЗД?, поради твърдяното от касатора противоречие на изводите на въззивния съд с цитираната в изложението практика на ВКС – р. по т. д. №505/17 г. на второ т. о., р. по гр. д. №4160/18 г. на трето г. о. и р. по гр. д. №50417/16 г. на първо г. о

В касационната жалба се правят и в съдебно заседание се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се иска отмяната му.

Ответникът по жалба Г. М. я оспорва като неоснователна по подробно изложени в отговора на жалбата съображения.

ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното:

По въпросите, по които е допуснато обжалването: В решение на ВКС по т. д. №505/2017 г. на второ г. о. е прието в отговор на първия процесуален въпрос, поставен и по настоящото дело, че за съда съществува задължение да се произнесе по всички редовно заявени и поддържани от страните доводи и възражения и да обсъди в мотивите си правнорелевантните твърдения на страните, от които зависи разрешаването на спора по делото. Съдът е длъжен да постанови решението си въз основа на установените правно релевантни факти, като обсъди в тяхната съвкупност и взаимна връзка всички своевременно представени допустими и относими към предмета на спора доказателства, при съобразяване с очертаните във въззивната жалба предели на производството. Практиката на ВКС в този смисъл е трайна, формирана с цитираните в решението по т. д. №505/17 г. на второ т. о. ППВС, ТР и решения по чл. 290 ГПК.

В отговор на втория материалноправен въпрос, поставен по настоящото дело, в посочените от касатора решение № 150 по гр. д. № 4160/2018 г., III г. о., и решение № 21 по гр. д. № 50417/2016 г., I г. о. на ВКС е прието, че и преди измененията в чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА) (обн. ДВ, бр. 54/2012 г.) и приемането на Правила за измерване на количеството електрическа енергия от 2013 г./ПИКЕЕ/, е допустимо операторът на съответната мрежа да преизчислява сметките за потребена електрическа енергия за минал период, когато действително доставената енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер поради грешно въведени данни за техническите параметри на средството за търговско измерване. Източникът на задължението на крайния потребител за плащане на цената на доставената електрическа енергия е договор, а разпоредбите на ЗЕ не изключват общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока. От правилото на чл. 183 ЗЗД следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати разликата в дължимата сума. ВКС приема, че при липса на специална правна уредба (преди приемане на ПИКЕЕ от 2013 г. и след отмяната им с решения на ВАС, в сила от 14.07.2017 г. и от 23.11.2018 г.) горният извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Подчертано е, че при неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи. При липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическата енергия поради грешки в отчитането й от средството за търговско измерване, съдебната процедура по ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители; затова в хипотеза на извършено софтуерно въздействие върху средството за търговско измерване, гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена електрическа енергия, поради отсъствието на уредени специални предварителни процедури за защита на потребителите като например тези, съдържащи се в отменените ПИКЕЕ от 2013 г. В същия смисъл е произнасянето и на други съдебни състави на ВКС по поставения правен въпрос (Решение № 160 от 31.12.2020 г. по гр. д. № 1174/2020 г., Решение № 216 от 13.01.2021 г. по гр. д. № 989/2020 г. ВКС, ІV ГО, Решение № 107 от 26.11.2020 г. по гр. д. № 1096/2020 г., ІІІ ГО, и др.). В тях се приема и това, че договорите за покупко-продажба на електрическа енергия се сключват по занятие от крайния снабдител по смисъла на § 1, т. 28а, б. а ДР ЗЕ с крайния клиент, като в зависимост от обстоятелството дали последният е физическо лице и използва доставената електрическа енергия за лично потребление, или е търговец, респ. юридическо лице-нетърговец, тези транслативни възмездни двустранни сделки пораждат правните последици на договора за покупко-продажба (чл. 183 и сл. ЗЗД), респ. на договора за търговска продажба (чл. 318 и сл. ТЗ). И при двата вида правоотношения за крайния снабдител на електрическа енергия се пораждат две основни задължения - да прехвърли правото на собственост върху описаното в сметките количество енергия и да предаде неговото владение на купувача (да извърши доставката на електрическа енергия до границата на собственост върху електрическите съоръжения на крайния клиент по смисъла на чл. 116, ал. 7 ЗЕ), а за купувача (краен клиент на електрическа енергия) - да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – чл. 200, ал. 1 ЗЗД, респ. чл. 327, ал. 1 ТЗ. Възникването на задължението за заплащане на продажната цена на вещите се предпоставя от изпълнението на задължението на продавача да предаде вещите, предмет на договорното правоотношение. Предвид специфичния характер на движимата вещ – електрическа енергия, и повтаряемостта на периодичната престация на крайния снабдител, са приети специални правила за установяване на действително доставената електрическа енергия от крайния снабдител до крайния клиент, според които (чл. 120 ЗЕ) електрическата енергия, доставена на крайни клиенти, се отчита със средства за търговско измерване – собственост на оператора на електрическата мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента. В съдебния процес за дължимостта на стойността на потребена електрическа енергия доставчикът следва да установи действително доставеното количество електроенергия за съответния период, чиято продажна цена купувачът дължи да заплати. Това е необходимо включително и в случаите, когато е доказано по несъмнен начин, че върху средството за търговско измерване е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата доставена енергия, но тя не е отчетена правилно, в който случай следва да се съберат данни и за начина и момента на осъществяване на съответната софтуерна намеса в програмата за параметризация на средството за търговско измерване, както и дали е възможно съответното количество електроенергия да премине през средството за търговско измерване в рамките на процесния период.

Настоящият състав на ВКС споделя напълно тази практика на касационната инстанция.

По същество на касационната жалба: За да уважи иска въззивният съд е приел, че страните са в облигационна връзка с предмет продажба и доставка на ел. енергия и ищецът има качеството на потребител на ел. енергия по смисъла на ЗЕ. Служители на „Електроразпределение – север”АД са извършили техническа проверка на електромера в обекта на ищеца на 3.04.19 г., за което е съставен констативен протокол. Констатирано е натрупване на ел. енергия в тарифа 1.8.3. В резултат на проверката СТИ е демонтирано и изпратено на БИМ за проверка, а на негово място е монтирано ново. Съгласно метрологичната експертиза на СТИ, извършена от БИМ, РО – Русе и отразена в констативен протокол от 25.06.19 г., при софтуерното четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера и наличие на преминала ел. енергия в тарифа Т3, която не е визуализирана на дисплея. От експертизата се установява още, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на ел. енергията. Въз основа на установените от метрологичната експертиза обстоятелства е съставено становище за начисляване на ел. енергия в размер на 34052 кВтч за периода 4.04.18 – 3.04.19 г. и за стойността на това количество, установено след софтуерно прочитане на паметта на електромера, е издадена фактура на стойност 6 635, 71 лв. От заключението на назначеното от съда вещо лице – СТЕ се установява, че съществуват данни за неправомерно вмешателство в софтуера на СТИ, извършено чрез софтуерно претарифиране на отделните регистри и въздействие в тарифната схема на електромера, без схемата на свързването му с електрозахранващата мрежа да е променяна. При тези фактически данни, според въззивния съд за ответника по иска не е възникнало правото на едностранна корекция на сметката на потребителя за минал период, регламентирано в чл. 50 ПИКЕЕ, защото не са осъществени нормативно предвидените предпоставки за това. От събраните доказателства не се установява точният момент, в който електромерът е започнал да отчита ел. енергия в невизуализираната тарифа. Допълнителното начисляване на потребена ел. енергия би било допустимо само при установено виновно поведение на конкретно лице - абоната за периода на неотчитане на „скритата” ел. енергия, което в настоящия случай не се доказва.

Тези изводи на въззивния съд са формирани при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила поради непълното изясняване на спора по вина на съда. Делото е останало неизяснено откъм фактическа страна, защото с оглед оплакванията във въззивната жалба и установеното неправомерно софтуерно вмешателство в паметта на СТИ, съдът и служебно е следвало да назначи разширена техническа експертиза – ТР № 1/13 г. ОСГТК.

В констативния протокол на БИМ ГД „МИО”, РО – Русе от 25.06.19 г. е посочено, че при софтуерното четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на ел. енергия; електромерът не съответства на техническите характеристики. Според вещото лице – електротехническа експертиза, констатираната в протокола на БИМ намеса е софтуерна и се изразява в претарифиране на електромера с въвеждане на още една тарифа Т3, която обаче не се визуализира. Процесът се осъществява посредством „използване на специална техника и парола за достъп до второ ниво”.

За пълното изясняване на спора откъм фактическа страна следва да се назначи нова комплексна експертиза с участието и на софтуерен специалист, която да даде отговор на въпросите: Кога и как/ по какъв начин/ са възникнали показанията в регистър Т З на процесното средство за търговско измерване; установената в констативен протокол на Българския институт по метрология намеса в тарифната схема на електромера означава ли софтуерна намеса, насочена към разпределяне на действително потребена енергия и върху невизуализирана тарифа; кога, по какъв начин и с каква цел е извършено констатираното неправомерно въздействие върху тарифната схема на процесното средство за търговско измерване; при съобразяване на техническите параметри и характеристики на монтираното на обекта средство за търговско измерване, възможно ли през него да е преминало отчетеното в скрития регистър количество електроенергия за исковия период, за който допълнително е начислена сумата по издадената от ответника фактура от 8.07.19 г. - 4.04.18 г. – 3.04.19 г..

Допуснатото във въззивното производство съществено нарушение на съдопроизводствените правила с неизясняване на спора от фактическа страна и необходимостта от събиране на нови доказателства налагат отмяна на въззивното решение и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.

Поради изложеното и на осн. чл. 293, ал. 2 и 3 ГПК, ВКС на РБ, трото г. о.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивното решение на Окръжен съд Варна по гр. д. №1078/20 г. от 8.09.20 г.

Връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: