ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 2883

гр. София, 05.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 3 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

като разгледа докладваното от В. Х. частно касационно търговско дело № 2381 по описа за 2024 година,

взе предвид следното.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на ЕТ „Даги - Г. К.“ срещу определение на Софийски апелативен съд в частта му, с която е оставена без уважение частната му жалба срещу определение на СГС в частта относно постановеното връщане на подадени от жалбоподателя молби за предявяване на вземания в производството по несъстоятелност на „Е. А. Г. АД.

За да постанови определението си в обжалваната по касационен ред част, въззивният съд е приел за установено, че по т. д. № 1386/2023 г. на СГС е открито производство по несъстоятелност на дружеството „Е. А. Г. АД с решение от 14.09.2023 г., обявено в търговския регистър на същата дата. На 06.02.2024 г. по делото е постъпила молба вх. № 13372 от жалбоподателя, с която са предявени вземания по изпълнителен лист № 7/21.01.2022 г. по ч. т. д. № 2825/2022 г. на СГС, в която молба са изложени доводи относно спазването на срока за предявяване, а с молба вх. № 13626/06.02.2024 г. е предявил изрично посочените вземания. С определение № 635/14.02.2024 г. СГС е върнал двете молби като просрочени. От правна страна съдът е приел, че двете молби от 06.02.2024 г. са депозирани извън сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ, считано от датата на обявяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност в търговския регистър 14.09.2023 г. и изтекли на 14.10.2023 г., съответно 14.12.2023 г. Приел е също, че депозирането на жалба срещу действия на съдебен изпълнител, съдържаща данни и доказателства за съответните вземания, не може да замести молбата за предявяване на вземане, доколкото предявяването следва да има минимално необходимото съдържание по чл. 685, ал. 1 ТЗ, сред което и посочване на делото по несъстоятелност, изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането и искане за приемане на вземането, т. е. следва да представлява едно ясно и недвусмислено изявление за приемане в производството по несъстоятелност на конкретни вземания. Посочването на вземането за целите на други съдебни производства не е достатъчно, за да се приеме, че е налице предявяване на вземане по смисъла на чл. 685 и сл. ТЗ, най-малкото защото всяко производство започва само по искане на заинтересованата страна и се води само в рамките, очертани от искането на тази страна, съобразно диспозитивното начало в процеса. Намерил е за неоснователни и доводите, изведени от нормата на чл. 47 ХОПЕС, доколкото същата се прилага само доколкото е приложимо правото на ЕС - чл. 51, т. 1 ХОПЕС, а в настоящия случай правото на Съюза не се прилага, доколкото става дума за изцяло вътрешна ситуация, неуредена от това право, а от националния процесуален закон - чл. 19, § 1, ал. 2 ДЕС.

След извършената служебна проверка съдът намери частната касационна жалба за недопустима.

Обжалването на съдебните актове в производството по несъстоятелност е предмет на специална регламентация (чл. 613а, ал. 1 и ал. 3 ТЗ), като в ал. 1 са изброени изчерпателно актовете, подлежащи на обжалване по общия ред на ГПК, а в ал. 3 е предвидено, че останалите подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд по съответния ред на ГПК. Предвид липсата на други отклонения от общия ред за обжалване на определенията, в съдебната практика се приема, че обжалваемостта е обусловена от наличието на общите предпоставки по чл. 274, ал. 1 ГПК – преграждащ характер на определението или изрично предвидена в закона възможност за обжалването му.

В конкретния случай се атакува определение на въззивния съд, с което е потвърдено първоинстанционно определение на съда по несъстоятелността за връщане на молби за предявяване на вземания поради пропускане на сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ. Този вид определения не са сред актовете по чл. 613а, ал. 1 ТЗ, но предвид преграждащия си характер подлежат на обжалване пред апелативния съд, чието определение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 613а, ал. 3 ТЗ (в същия смисъл и определение № 268/21.06.2022 г. по ч. т. д. № 830/2022 г. на ВКС, II т. о.).

С тези мотиви съдътОПРЕДЕЛИ:Оставя без разглеждане подадената от ЕТ „Даги - Г. К.“ частна касационна жалба срещу определение № 449/09.07.2024 г. по т. д. № 529/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, в частта, с която е оставена без уважение частната жалба срещу определение на Софийски градски съд в частта относно постановеното връщане на молби за предявяване на вземания, и прекратява производството по ч. т. д. № 2381/2024 г. по описа на ВКС, I т. о.

Определението подлежи на обжалване пред състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: .............................................

Членове:

1 ............................................

2. ...........................................