Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. П. П. против решение № 194/20.01.2020г. по в. гр. д. № 4360/2019г. на Апелативен съд –София, в резултат на което, след частична отмяна на решение № 2577/10.04.2019г. по гр. д.№ 2930/2017г. на Софийски градски съд, е отхвърлена исковата претенция на ищеца - настоящ касатор, срещу ЗД „Б. И“ АД с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД за разликата над 1000 лева до 8000 лева, претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 09.01.2017г. до окончателното изплащане на сумата.

Касаторът счита въззивното решение за неправилно, като поддържа, че то е постановено в противоречие с материалния закон – чл. 52 ЗЗД. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА за процесуално представителство пред трите инстанции.

Ответникът по жалбата и по делото, ЗД „Б. И“ АД, не представя писмен отговор, с който да изрази становище по нея.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Апелативният състав е определил за спорен по делото единствено размерът на определеното обезщетение за неимуществени вреди. Въз основа на представените по делото медицински документи и заключението на съдебно­медицинската експертиза съдът е намерил за установено, че вследствие на претърпяната пътно­транспортна злополука ищецът е с поставена диагноза травма на гръдния кош, неуточнена. При направената ехография на коремните органи не са установени травматични увреждания, както и при направена рентгенография на шийни прешлени не са видяни счупвания. В лист за преглед № 2487/15.10.2016г е посочено, че има последица от травми, обхващащи няколко области на тялото, като единственото отклонение е намалена мускулна сила в лявата ръка. В консултация с неврохирург на 16.10.2016г е отразено, че няма видими следи от травма на главата. В други медицински документи са поставени диагнози: смесено тревожно разстройство, посгтравматична реакция. Относно травмата на гръдния кош вещото лице е посочило, че е възможно да е натъртване на гръдния кош от въздушната възглавница, контузията на лявата предмишница да е от удар в страничната част около мястото на шофьора, а охлузването на двете колена на бордтаблото. Няма медицинска документация за дадена терапия по отношение на травмата на гръдния кош, за увреждане на нервни коренчета. Други увреждания не са отразени в медицинската документация. За поставените диагнози смесено тревожно разстройство и посттравматична реакция е предписана терапия - лексотан и ноотропил. Контузията на гръдния кош, на лява предмишница и охлузени две колена са преминали за около една до две седмици, като няма остатъчни последици. Диагнозата мозъчно сътресение се поставя, когато след травма, локализирана в главата на пострадалия, същият получава функционално нарушение на мозъка, с оплаквания на гадене, повръщане, виене на свят, главоболие и евентуално изпадане в безсъзнателно състояние. Без травма на главата не може да настъпи мозъчно сътресение, като би трябвало да има видими увреждания - охлузване, кръвонасядане или рана. В съдебното заседание вещото лице е уточнило, че терминът „травма на гръдния кош-неуточнена“ е за пациент, който е заявил, че е претърпял инцидент и се оплаква от болки в областта на гърдите. Може да няма следи по кожата, но това е форма на натъртване, на контузия на гръдния кош. Контузията на лявата предмишница и охлузените две колена са отразени в констативния протокол, а не в медицинската документация.

По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Д. В. П., която е дала показания, че е видяла, че пострадалият след ПТП е бил дезориентиран, болели са го главата, кръста, коленете. Бил е закаран в ИСУЛ за прегледи, но са го освободили за лечение вкъщи, като е имал постоянно болки, главозамайване, не е можел да се възстанови. Болял го е целият гръб, кръста, пиел е обезболяващи. Ходел е приведен, краката му треперели. Бил е в стрес около два месеца, не е искал да шофира. Останала му е травма на кръста. Пиел обезболяващи.

За да определи обезщетение за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания в размер на 1000 лева, решаващият съд е отчел възрастта на пострадалия - 23 години и причинените му увреждания - травма на гръдния кош, неуточнена, която е възможно да се получи от въздушната възглавница, контузията на лявата предмишница и охлузване на двете колена. Тъй като няма констатирани други травматични увреждания, които да са установени при направените изследвания, е достигнал до извода, че травмите не са тежки. Съобразил е, че ищецът е имал смесено тревожно разстройство и посттравматична реакция, за което е приемал медикаменти. Взел е предвид, че лечението е продължило за кратък период от време - около една до две седмици, като няма остатъчни последици. Въз основа на свидетелски показания решаващият състав е приел, че пострадалият е изпитвал болки по тялото и е бил в стрес от преживяното. Същевременно е съобразено, че не е установено ищецът да е бил лекуван в болнично заведение, както и да е имал нужда от чужда помощ.

В приложенията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са посочени следните правни въпроса, за които се поддържа, че са значими за изхода на спора, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ При определяне справедливия размер на дължимо обезщетение за неимуществени вреди – физически болки и страдания, следва ли съдът подробно да се аргументира кои според него са конкретните обстоятелства, които взема предвид при определяне на размера на обезщетението или е достатъчно само да се отбележи, че определени обстоятелства са взети предвид?; 2/ Кои обстоятелства – травматични увреждания, търпени болки и страдания, периоди на лечение и възстановяване, възраст на пострадалия, съпътстващи неудобства и затруднения в ежедневието на пострадалия, следва да вземе предвид съдът при прилагането на чл. 52, ал. 2 ЗЗД?; 3/ Подлежат ли на обезщетяване и неимуществените вреди, изразяващи се в негативна промяна на емоционалното състояние на пострадалия – изживян стрес, страх от шофиране и социална изолация?“. Касаторът се позовава на допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. трето ГПК, като цитира решение № 32/19.02.2016г. по гр. д.№ 3335/2015 на II т. о. на ВКС.

Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното:

И трите формулирани въпроса касаят приложението на чл. 52 ЗЗД, но не е налице наведения допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, тъй като въззивното решение е постановено в съответствие със задължителната практика на ВС - ПП № 4/23.12.1968г., доколкото при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди при деликт е извършена мотивирана преценка на всички конкретни относими обстоятелства – възраст на увредения, характер на увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, съобразно приетата за установена от доказателствата фактическа обстановка. Присъждането в съдебните актове на различни по размер обезщетенията за неимуществени вреди се дължи на разликата в конкретните факти, установени по делата, които са от значение за определяне на размера на обезщетението.

Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК.Оидно неправилно пък би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивното решение и не е постановено, нито в явно нарушение на закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 194/20.01.2020г. по в. гр. д.№ 4360/2019г. на Апелативен съд –София.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.