Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба /неправилно посочена като частна касационната жалба/ срещу Определение № 273 от 02.06.2020г. по в. т.д.№ 64/2020г. на Варненския АС, с което е отказано изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, поискани да бъдат присъдени в полза на ищеца и въззивник „МБАЛ С. А-Варна“АД за процесуално представителство пред въззивната инстанция, осъществено от адвокат О. К. от АК Варна.

С частната жалба се иска отмяна на определението като неправилно и осъждането на ответната страна НЗОК да заплати на болницата разноски за процесуално представителство пред въззивната инстанция - сумата 6 980 лв. по приложения договор за правна защита и съдействие и отразеното в него заплащане на договореното възнаграждение на адвокат К.. Твърдението е, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа се становище, че при подадени две въззивни жалби от ищеца и от ответника и потвърждаване на първоинстанционното решение, направените разноски във въззивната инстанция следва да се присъдят по съразмерност. Твърди се, че направените от лечебното заведение разноски във въззивното производство в размер на 6 980лв. са за защита за производството по въззивно дело 64/2020г. на Варненския АС, както по подадената от болницата въззивна жалба, така и по жалбата, подадена от ответната НЗОК. Твърди се, че този факт се установява от обстоятелството, че договореното възнаграждение не е разграничено по размер за защита по всяка въззивна жалба. Твърди се противоречие на обжалваното определение с определенията по ч. т.д.№ 338/12 на 2 т. о. и по ч. т.д.№ 1799/16 на 2т. о. на ВКС. Твърдението е, че се дължат разноски за въззивното производство при подадени въззивни жалби от ищеца и от ответника против първоинстанционното решение и неговото потвърждаване изцяло от въззивната инстанция, ако страната е направила разноски, относими към защитата срещу подадената от другата страна въззивна жалба, съобразно правилото на чл. 78 ГПК, каквато е настоящата хипотеза.

Писмен отговор от насрещната страна не е постъпил.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Въззивната инстанция е била сезирана с жалби на двете страни по спора. Жалбата, изходяща от ищеца е подадена чрез процесуалния представител адв. О. К.. С постановеното по делото решение № 80 от 13.04.2020г. по в. т.д.№ 64/2020г. на Варненския апелативен съд, ТО, обжалваното решение е потвърдено. Апелативният съд посочил в мотивите си, че с оглед изхода на спора, разноските за въззивната инстанция следва да останат в тежест на страните както са направени. Ищецът „МБАЛ С. А-Варна“АД е подал молба по чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските и присъждане на болничното заведение на сумата 6 980лв. разноски за адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие.

Въззивната инстанция е счела молбата за неоснователна, преценявайки следните безспорни обстоятелства: че болничното заведение не е подало отговор на въззивната жалба, депозирана от НЗОК. Приела е, че в проведеното открито заседание пред въззивната инстанция, болницата е представлявана от юрисконсулт.

Разглеждането по същество на настоящата жалба не е обусловено от формулиране на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК и обосноваване наличието им в изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като предмет на настоящото производство не е произнасяне на въззивната инстанция по частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд по чл. 248 ГПК.

Частната жалба е неоснователна.

Тъй като жалбата на болничното заведение е приета за неоснователна, то и страната няма основание за претендира присъждането на съдебните разноски, сторени във връзка със защитата по своята жалба. Данни за договорено адвокатско възнаграждение във връзка със защита по подадената от насрещната страна въззивна жалба отсъстват, не е депозиран и отговор на тази жалба. Независимо от несъответствието на изложените в обжалваното определение мотиви относно лицето, представлявало болничното заведение в откритото съдебно заседание, неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че възнаграждението на адв. К. е договорено и за защита срещу подадената НЗОК жалба. И в настоящото производство жалбоподателят не посочва каква част от възнаграждението е „договорено” за защита по жалбата на насрещната страна, а претендира заплащането в цялост на сумата 6 890лв. Следователно, отсъстват доказателства страната, претендираща заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, да е договорила и заплатила отделно възнаграждение за защита по подадената от насрещната страна жалба, а същевременно жалбата на претендиращата разноски страна не е уважена.

При дължимата, съгласно ТР №6 от 15.01.2019г. по тълк. дело № 6/2017г. на ОСГТК на ВКС проверка при условията на пълен въззив, настоящата инстанция констатира, че обжалваното определение е законосъобразно, съответно неоснователни са доводите в жалбата за противоречието му с посочената практика на ВКС.

Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

П. О № 273 от 02.06.2020г. по в. т.д.№ 64/2020г. на Варненския АС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: