О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 62

гр. София, 23.03.2021 г.

В. К. С НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като изслуша докладваното от съдия Г. И т. д. № 1707 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по касационна жалба на Министерство на младежта и спорта срещу решение № 960 от 4.5.2020 г. по т. д. 5292/20 г., САС, състав, с което е отменено частично решението на въззивната инстанция и са отхвърлени частично исковете с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на въззивното решение и конкретно са оспорени изводите относно приетите за неоснователни възражения за прихващане. Освен това са приети за неоснователни съдебни възражения за прихващане с вземания за неустойки. Прието е, че вземанията за неустойки са погасени по давност.

Подробно са изложени съображения срещу незаконосъобразността на постановеното въззивно решение.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК е формулиран следният правен въпрос: Допустимо ли е да се извърши съдебно прихващане с погасено по давност вземане с оглед разпоредбата на чл. 103, ал. 2 от ЗЗД? Обосновава основание за допускане касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Счита, че този правен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение № 135 от 7.6.2019 г. по гр. д. 4273/18 г., на ВКС, 4 ГО и решение № 190 от 9.7.2013 г. по гр. д. 1274/13 г., ВКС, решение № 190 от 22.1.2018 г. по гр. д. 5513/2016 г. на ВКС, 3 ГО.

Настоящият...