О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 61

гр. София, 22.03.2021 г.

В. К. С на Р. Б, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на 18 март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. В. Ч: БОЯН БАЛЕВСКИПЕТЯ ХОРОЗОВА

като изслуша докладваното от съдия Б. Б т. д. № 2938/2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на процесуалния представител на ответнците по касация – И. Х. М., А. Х. М. и В. Х. М., за изменение на определение № 567/30.10.2020 г., постановено по т. д. № 2938/2019 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ-ро ТО, в частта за разноските.

Твърди се, че адвокатското дружество, в което упълномощеният от ответниците по касационната жалба да осъществява процесуалното им представителство пред ВКС адв. М.Я е съдружник, е регистрирано по ЗДДС, разполага с фискално устройство, издало е фактури за уговореното адвокатско възнаграждение, а при получаване на плащането – и фискални касови бележки, които са своевременно представени по делото. Поради това счита, че плащането на адвокатското възнаграждение е надлежно доказано и следва да бъде присъдено.

Насрещната страна – „Застрахователно дружество „Б. И“ АД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, чрез процесуалния си представител, изразява становище за недопустимост на молбата поради подаването й извън предвидения в ГПК преклузивен срок, а по същество – за нейната неоснователност.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на ІІ-ро ТО, за да се произнесе по така направеното искане, взе предвид следното:

Молбата за изменение на определението в частта за разноските е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, като е осъществена...