Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. И. С., [населено място], срещу решение № 2468/11.11.2019г., постановено по т. д.№ 6363/2018г. от Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1651/07.08.2018г. по т. д.№ 2596/2017г. за Софийски градски съд за отмяна на основание чл. 74 ТЗ на решение на общо събрание на „С. – Бул“ ООД, проведено на 14.08.2017г. от 9.00 ч., свикано от съдружника И. С. с място на провеждане – нотариалната кантора на нотариус И. И., за изключване на съдружника М. Г. Б. на основание чл. 126,, ал. 3, т. 1 и т. 3 ТЗ, по иск, предявен от М. Г. Б., [населено място], срещу „С. – Бул“ ООД, [населено място].

Касаторът – трето лице помагач на ответника по иска „С. – Бул“ ООД, поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК.

Ответникът М. Б. оспорва жалбата.

Ответникът „С. – Бул“ ООД не взема становище по жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд се е произнесъл по жалба срещу първоинстанционно решение, с което е разгледан предявен от М. Б. срещу „С. – Бул“ ООД иск за отмяна на решение на общото събрание за изключването му като съдружник в дружеството. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е констатирал, че капиталът в дружеството от 5000 лв. е разпределен между съдружниците М. Б. с дялове с номинална стойност от 4500 лв. и И. С. с дялове с номинална стойност от 500 лв. Ищецът по иска М. Б., в качеството си на управител на дружество, е изпратил на 19.07.2017г. на съдружника И. С. покана за свикване на общо събрание на 14.08.2017г. в 10.00 ч. в [населено място], ул.“21 век“ № 11, която е получена от адресата на 20.07.2017г. С нотариална покана от 21.07.2017г. съдружникът С. е поискала от управителя в дневния ред на заседанието да бъдат включени още точки, едната от които е изключване на съдружника М. Б.. След получаването на нотариалната покана между съдружниците е разменена кореспонденция, като на 04.08.2017г. съдружникът С. е изпратила електронно писмо, в което е заявила, че тъй като в срока по чл. 138, ал. 2 ТЗ ищецът не е свикал заседание с поискания допълнителен дневен ред, то тя свиква такова на 14.08.2017г. от 9.00 ч. в кантората на нотариус И. И. в [населено място], [улица]. От електронния адрес, на който е била изпратена поканата на С., на 11.08.2017г. е изпратено писмо до електронния адрес на С., в което е посочено, че ищецът е бил уведомен на 10.08.2017г. от Г. Б. за електронното писмо на С., като е възразил, че не са спазени правилата на дружествения договор и на ТЗ при свикване на общото събрание. На 14.08.2017г. е проведено свиканото от С. общо събрание, на което съдружникът Б. е бил представляван от Г. Б. и адв.К.. Пълномощниците на ищеца са възразили, че С. не притежава над 1/10 от капитала на дружеството и събранието е свикано по електронна поща, който начин не е предвиден в дружествения договор. С гласовете на С. съдружникът М. Б. е изключен от дружеството.

Решаващият състав на Софийския апелативен съд е разгледал всички въведени от ищеца основания на иска по чл. 74 ТЗ за допуснати нарушения при свикване на общото събрание. Прието е, че дружественият договор предоставя право на съдружника С. да свика общо събрание при отправено искане до управителя и несвикване на заседание в двуседмичен срок, като поканата от 21.07.2017г. има характер на искане, двуседмичният срок е изтекъл на 04.08.2017г. и съответно правото за свикване на общо събрание е възникнало на 05.08.2017г. Заседанието е свикано от С. с писмото от 04.08.2017г., като независимо, че то предшества момента на възникване на правото, това не се отразява на редовността на събранието, след като в двуседмичният срок управителят не е свикал събрание по искане на съдружника. Според клаузите на дружествения договор събранието се свиква с писмено съобщение, изпратено с препоръчано писмо, с телекс или факс, поради което изпращането на поканата по електронна поща представлява способ, който не е предвиден от съдружниците. Независимо от това въззивният съд е изложил съображения, че само по себе си това обстоятелство не води до незаконност на приетите решения, тъй като смисълът на уговорките в дружествения договор и на законовите правила е да се гарантира реалното достигане до знанието на съдружника на информацията за свикано общо събрание. Изводът на съда е, че ако поканата за свикване на общо събрание реално /а не само фингирано/ е достигнала до знанието на адресата и това е доказано по несъмнен начин, то правото на информация не е нарушено. В случая, електронното писмо от 04.08.2017г. е достигнало до ищеца по иска и той е бил запознат с неговото съдържание преди провеждане на заседанието на 14.08.2017г. По спорния по делото въпрос кога е получено от ищеца електронното писмо от 04.08.2017г., съдът е съобразил, че с оглед на спазването на седмодневния срок преди заседанието, в който съдружникът следва да е уведомен, е необходимо писмото да е получено най-късно на 06.08.2017г. При прилагане на чл. 10 ЗЕДЕП в редакция към 04.08.2017г. /сега ЗЕДЕУУ/ Софийският апелативен съд е приел, че моментът на получаване на електронното съобщение е моментът на постъпване на същото в информационната система на адресата, а тежестта на доказване за спазване на седмодневния срок преди заседанието за уведомяване на съдружника е на дружеството. Въз основа на заключението на техническата експертиза съдът е приел, че не е доказан моментът на постъпване на съобщението в информационната система на ищеца. Вещото лице е установило, че електронното писмо от 04.08.2017г. е изпратено от електронната поща на С., но не са установени данни същото писмо да е получено от адресата. Операторите, поддържащи услугата електронна поща и на двамата съдружници, са заявили, че не разполагат и не могат да представят техническа информация, която да потвърди или да отрече обстоятелствата по тази електронна кореспонденция. Същите отговори са дадени и за писмото от 11.08.2017г., изпратено от адреса на Б. на адреса на С.. Софийският апелативен съд е приел, че признанието на ищеца е за получаване на писмото на 10.08.2017г., поради което до 06.08.2017г. той не е бил уведомен за свиканото общото събрание. На това основание е отменено решението на общото събрание за изключване на ищеца като съдружник. Изложени са съображения и, че не са налице нарушения по чл. 126, ал. 3 ТЗ за изключване на ищеца като съдружник.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя три групи въпроси. Първата група: 1. „Дали покана за свикване на общо събрание на съдружниците в ООД, изпратена чрез електронно съобщение изпълнява изискванията за изпращане на покана в писмена форма?“; 2. Дали за момента на получаване на покана за свикване на общо събрание на съдружниците в ООД, изпратена чрез електронно съобщение, се прилага правилото на чл. 10 ЗЕДЕУУ?“ и 3. „Как следва да се преценява процесуалното поведение на страната, когато е създала пречки за събиране на допуснати доказателства в хипотезата на оказване на съдействие за изготвяне на допусната съдебна експертиза и в частност – когато оспорващата страна е изтрила електронно съобщение от собствената си информационна система?“, са основани на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Първите два въпроса не отговарят на общата и допълнителната предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въпросите са решени от Софийския апелативен съд, като е прието, че поканата за свикване на общо събрание, изпратена чрез електронно съобщение, не се отразява на редовността на събранието, ако е получена от съдружника, а по отношение на получаването й се прилага правилото на чл. 10 ЗЕДЕУУ. В този смисъл мотивите на въззивната инстанция съответстват на поддържаните в инстанциите по същество доводи на касатора. Основания за неправилност на обжалваното решение по поставените правни въпроси не са изложени от касатора, както и не е обосновано противоречие с практиката на ВКС. В цитираните от касатора решения на ВКС не е даден отговор на заявените от касатора въпроси. С третия въпрос касаторът въвежда нов факт, който не е обсъждан от въззивния съд, поради липса на твърдения за осъществяването му, както и такъв факт не е приет за установен. Според касатора ищецът по иска е изтрил електронното съобщение от собствената си информационна система, което не е установено по делото, а това е само една хипотетична възможност, наред с други такива, съобщени от вещото лице при разпита му в открито съдебно заседание пред въззивния съд. Този факт и сам по себе си не би могъл да се определи като процесуално поведение на страната, създаващо пречки за събиране на допуснати по делото доказателства. По същество това е теза, която се поддържа изцяло в интерес на дружеството, респ. в интерес на касатора, предвид съображенията на въззивния съд относно тежестта на доказване на редовността за свикване на общото събрание.

Като въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото са поставени въпросите от втората група: 1.“Дали е необходимо в дружествения договор изрично да се уговори възможността за отправяне на покана за свикване на общо събрание на съдружниците в ООД чрез електронно съобщение, за да се счита изпълнено изискването за писмена форма на поканата?“; 2. „Как следва да се преценява моментът на получаване на покана за свикване на общо събрание на съдружниците в ООД, изпратена чрез електронно съобщение и дали за такава покана се прилага правилото на чл. 10 ЗЕДЕУУ?“ и 3.„Как следва да се преценява процесуалното поведение на страната, когато е създала пречки за събиране на допуснати доказателства в хипотезата на оказване на съдействие за изготвяне на допусната съдебна експертиза и в частност – когато оспорващата страна е изтрила електронно съобщение от собствената си информационна система?“.

По тези въпроси събраженията на ВКС са аналогични на изложените при разглеждане на първата група въпроси.

Третата група въпроси са свързани с довода, че въззивният съд не е изпълнил задължението си при решаване на делото да прецени всички събрани по делото доказателства, които са от значение за спора, както и доводите на страните и да основе решението си на приетите от него в резултат на тази преценка доказателства по делото и върху закона. Според касатора не е обсъдено възражението за приложимост на законовата презумпция по чл. 10 ЗЕДЕУУ, както и възраженията във връзка с нарушения по чл. 126, ал. 3 ТЗ. Поставени са въпроси за подлежащите на доказване факти в процеса по съдебен контрол на решения за изключване на съдружник от ООД и за приложимостта на санкцията по чл. 126 ТЗ по отношение на съдружник за действия, които е извършил в качеството му на управител. По тези въпроси е заявено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и въпросът: „Дали за решения на общото събрание на ООД, взети само по съгласие на мажоритарния съдружник без съгласието на миноритарния, може да се ангажира отговорността на съдружника или това е действие, извършено от управителя?“.

Отговорът на въпросите за задълженията на въззивния съд и за подлежащите на доказване факти произтичат от процесуалните норми на чл. 235, ал. 3 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като, за да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, касационната инстанция следва да съпостави твърденията на касаторите за неизпълнение на посочените задължения на въззивния съд с мотивите на обжалваното решение. Софийският апелативен съд е обсъдил всички възражения и доводи на страните в мотивите на обжалваното решение, като основният му решаващ извод е за неспазване на седмодневния срок за уведомяване на съдружника за свиканото общо събрание. Аргументацията относно липсата на нарушения по чл. 126, ал. 3 ТЗ касае правилността на решението и не подлежи на проверка в производството по чл. 288 ГПК, след като не е обвързано с конкретен правен въпрос, обоснован по реда на чл. 280, ал. 1 ГПК. Заявеният въпрос на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е изцяло хипотетичен и няма връзка с предмета на делото и с мотивите на въззивния съд.

Въведеното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК не е мотивирано, като очевидна неправилност на въззивното решение не се констатира от състава на ВКС.

По тези съображения касационното обжалване не се допуска.

Разноски за производството не се дължат.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2468/11.11.2019г., постановено по т. д.№ 6363/2018г. от Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.