Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК.

Образувано е по молба на Ш. А. Ч. с вх. № 2044 /16.04.2019 г. (на РС Тетевен) за отмяна на влязло в сила решение по гр. д. № 223 /2011 г. на Районен съд Тетевен, потвърдено с решение на въззивния съд, което не е допуснато до касационно обжалване, с което срещу нео е уважен иск на А. С. Ч. с правно основание чл. 53, ал. 2ЗКИР за 105 кв. м., придадени му към собствения му парцел № 72, от кв. 25, по плана на [населено място], тъй като преди постановяването на това влязло в сила решение с влязло в сила решение по гр. д. № 283 /2009 г. на Районен съд Тетевен, срещу него (Ш. А. Ч.) е отхвърлен иск на А. С. Ч. с правно основание чл. 108 ЗС за същата реална част от имот, което представлява основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК за отмяна на по-късно постановеното решение.

Насрещната страна А. С. Ч. твърди в отговор, че молбата за отмяна е просрочена, тъй като от решението от 25.06.2014 г. са изтекли много повече от три месеца, както и че молбата за отмяна е неоснователна.

По допустимостта на молбата за отмяна настоящият състав намира следното:

Видно от двете приложени граждански дела с влезли в сила съдебни решения:

Решение № 387 /30.12.2009 г. по гр. д. № 283 /2009 г. на Районен съд Тетевен е потвърдено с решение № 121 от 04.05.2010 г. по гр. д. № 102 /2010 г. на Ловешкия окръжен съд, което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 121 /09.02.2011 г. по гр. д. № 1068 /2010 г. на ВКС, II г. о..

Съгласно правилото на чл. 296, т. 3 ГПК влязлото в сила решение по това дело е въззивното решение № 121 от 04.05.2010 г. по гр. д. № 102 /2010 г. на Ловешкия окръжен съд, което е влязло в сила в деня на постановяване на определението на ВКС, с което не е допуснато до касационно обжалване – на 02.09.2011 г..

Решение № 185 /21.12.2012 г. по гр. д. № 223 /2011 г. на Районен съд Тетевен е потвърдено с решение № 194 от 18.09.2013 г. по гр. д. № 193 2013 г. на Ловешкия окръжен съд, което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 420 /25.06.2014 г. по гр. д. № 1910 /2014 г. на ВКС, I г. о..

Съгласно правилото на чл. 296, т. 3 ГПК влязлото в сила решение по това дело е въззивното решение № 194 от 18.09.2013 г. по гр. д. № 193 2013 г. на Ловешкия окръжен съд, което е влязло в сила в деня на постановяване на определението на ВКС, с което не е допуснато до касационно обжалване – на 25.06.2014 г..

Съгласно правилото на чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК молбата за отмяна на влязло в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК се подава в тримесечен срок, считано от деня на влизане в сила на последното решение (25.06.2014 г).

Този срок съгласно чл. 60, ал. 1 ГПК е изтекъл на 25.09.2014 г., четвъртък, присъствен ден.

Молбата за отмяна е подадена на 16.04.2019 г., повече от четири години след това, поради което е просрочена и недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по същество.

С оглед изхода от това производство молителят няма право на разноски. Насрещната страна претендира разноски, но не е представила доказателства да е направила такива, поради което искането и е неоснователно.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 307, ал. 1 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Ш. А. Ч. с вх. № 2044 /16.04.2019 г. (на РС Тетевен) за отмяна на влязло в сила решение № 194 от 18.09.2013 г. по гр. д. № 193 2013 г. на Ловешкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 185 /21.12.2012 г. по гр. д. № 223 /2011 г. на Районен съд Тетевен.

Връща молбата на Ш. А. Ч..

Определението може да бъде обжалвано с частна касационна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.