Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Областна дирекция на МВР - гр. П., чрез процесуалния представител юриск. В., против решение № 160 от 11.04.2016 г., постановено по адм. д. №32/2016 г. от Административен съд – Пазарджик, с доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество, както и разноски. Развива подробни доводи по същество на спора, като счита, че претенция по чл. 203, ал. 1 от АПК може да се предяви само за вреди от административен акт по смисъла на АПК, който е отменен по съответния ред, предвиден в АПК, но не и в друг закон.Счита се, че отговорността на държавата и общините не може да бъде ангажирана за вреди, които са настъпили в резултат на незаконосъобразно наказателно постановление, още повече, че НП не е типичен административен акт.Твърди се че, наказателното постановление представлява държавновластнически правораздавателен ак който се издава в опростено състезателно производство след надлежно сезиране за решаване на конкретен административнонаказателноправен спор, при самостоятелност и независимост на произнасящия се наказващ орган.Неправилно в случая съдът е приел, че дейността по издаване на НП представлява административна дейност.Правят се и възражения, че така предявения иск не е доказан, тъй като разходите направени от ищеца в наказателноадминистративното производство не представляват вреди по смисъла на ЗОДОВ, още повече, че в тези производства адвокатската защита не е задължителна и затова тези вреди не са последица от НП.

Ответната страна – редовно призована, взема становище за неоснователност на касационната жалба.Претендира разноски.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.Позовава се на наличието на пряка причинна връзка между платеното адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на наказателното постановление и настъпилите вреди претендирани по реда на ЗОДОВ.Позовава се и на приетото тълкувателно решение № 1 /2017 г. по т. д. №2/2016 г.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е уважил, като основателен, предявения иск от [фирма] представлявано от управителя И. К., против Областна дирекция на МВР - Пазарджик, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1600 (хила и шестотин) лева, произтичащи от отменено, като незаконосъобразно наказателно постановление, ведно със законната лихва 09.10.2015 г. до пълното изплащане на обезщетението. Със същото решение е осъдил касатора да заплати на ищеца по иска разноски по делото, в размер на 550 лева.

За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна, че наказателно постановление №1 от 23.03.2015 г. на Началника на РУ - Септември при ОД на МВР-Пазарджик, с което на ищеца е наложена глоба в размер 10 000 лева на основание чл. 42 ал. 1 от ЗЧОД, е отменено с влязло в сила решение на Районен съд - Пазарджик, постановено по АНД № 622/2015 г. на същия съд и потвърдено с решение №588 от 09.10.2015г. по КАНХД №5911/2015г. на Административен съд - Пазарджик. Ищецът по настоящото производство, в качеството си на жалбоподател в производството по обжалване на НП, е бил представляван от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат. От представените договори за правна защита и съдействие, съдът е приел, че предявения иск в размер на 1600 лева е основателен и доказан.Въз основа на тази фактическа обстановка, в много подробни и обстоятелствени мотиви, решаващият съд е приел от правна страна, че съгласно мотивите на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на Върховния касационен съд по тълк. д. № 2 от 2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд за квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Направил е извод, че тълкувателното решение определя искът като подсъден на административните съдилища.В тази връзка съдът е приел, че е налице първата от изискуемите по закон предпоставки за основателност на претенцията по чл. 1 ЗОДОВ, тъй като е установено, че наказателно постановление, с което на ищеца е наложена глоба, е отменено като незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен акт. На следващо място решаващият съд е приел, че обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателните постановления, не е задължителна, не влече по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител за защита на правата си, нито че разходите направени в тази връзка не са в причинна връзка с вредите претърпени от това. Въз основа на този извод е счел, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение във връзка с водене на НАХД пред РС - Пазарджик и АС – Пазарджик, има характер на увреждане (вреда) по смисъла на чл. 4 във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Позовал се е на съдебната практика и на Тълкувателно решение №3 /2004 г. на ВКС.Във връзка с изложеното, решаващият съд е направил извод, че след като фактическият състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е осъществен, за ответната страна възниква задължение за заплащане както на обезщетение, така и на акцесорното задължение за заплащане на лихва върху главното задължение. Решението е правилно.

Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон - ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при/или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Няма спор в съдебната практика, че дейността по административно наказване по естеството си е дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление и представлява санкционираща управленска дейност. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, определяща е не правната природа на отменения акт, който безспорно не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, а властнически акт с наказателно-правни последици, както правилно е приел първоинстанционният съд. Определяща е дейността на органа - негов издател. Актът – наказателното постановление - се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на административно-наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. А определяща за квалифициране на иска, като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е основният характер на дейността на органа, който го е издал. В този смисъл не е от значение фактът, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК и не е отменен по реда на АПК. Този основен извод е залегнал и в цитираното съвместно тълкувателно решение на ВАС и ВКС.

Вярно е, че законодателят не предвижда ред за присъждане на „разноски“ в производствата по ЗАНН. Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразен акт, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване, следва да подлежат на разглеждане по същия ред, от една страна. От друга, след като едно от условията на АПК за образуване на производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е актът да е отменен по административен и/или съдебен ред и след като в тези производства гражданина е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорара, платен на адвокат за осъществяване на тази защита, не е нищо друго освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт (в настоящия случай наказателно постановление) и е непосредствена последица от него.От друга страна съдебното решение е съобразено и с ТР №1/2017 г. по т. д. №2/2016 г. на ВАС,още повече, че от приложените по делото договори за правна помощ на л. 14 и л. 15 от делото се установява безпорно, че адвокатското възнаграждение е платено в брой и тези договори по естеството си представляват разписки за платено и получено адвокатско възнаграждение.

По отношение на искането за присъждане на разноски за тази инстанция, то същото не следва да се уважи. Видно от приложения договор и пълномощно, в тях не е отразено, че те се отнасят за настоящото съдебно производство.Не съществуват надлежни вписвания, указващи обстотятелството, че платената по договора за правна помощ сума е точно и при повод на настоящото касационно производство.

Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила решение №160 от 11.04.2016г., постановено по адм. дело №32/2016г. по описа на Административен съд - Пазарджик. Решението е окончателно.