Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на кмета на община В. срещу Решение № 344 от 18.02.2016 г., постановено по адм. дело № 1697/2015 г. по описа на Административен съд - Варна. В касационната жалба се твърди, че решението на Административен съд София град е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът по касационната жалба – [фирма] ЕИК[ЕИК] чрез пълномощника си по делото в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е Акт № І 0000020 от 19.03.2015 г. за установяване на публично общинско вземане (АУПОВ), издаден от кмета на община В., с който са определени задължения за местна такса на [фирма] в размер на 43 807, 62 лева за периода 01.04.2008 г.- 02.02.2015 г. за ползване на имот – общинска собственост за разполагане на строителни материали, техника и съоръжения при строителството на „Семеен хотел“, находящ се на адрес: [населено място], [улица].

Съдът е отменил акта за установяване на публично общинско вземане по съображения, че от представената преписка не се установява фактическото основание за издаване на акта, а именно – реалното ползване на имота, поради което актът противоречи на материалните разпоредби на чл. 72 и 79, ал. 2 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) (ЗМДТ).

Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, но по различни от изложените в касационната жалба съображения. Относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно (чл. 218, ал. 2 от АПК). При служебно извършената проверка съдът установи, че административният съд е достигнал до неправилен извод за валидността на процесния АУПОВ. С изменението на чл. 9б от ЗМДТ (ДВ бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) кметът на общината вече не е компетентният орган по установяването на местните такси. С посоченото изменение на ЗМДТ редът за установяване на местните такси е станал идентичен с този за установяване на местните данъци. Съгласно чл. 9б от ЗМДТ (ДВ бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.), установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по ЗМДТ се извършват по реда на чл. 4, ал. 1 - 5 от същия закон. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. От цитираните разпоредби следва изводът, че компетентен да установи задължението за процесната местна такса е служител от общината, определен със заповед на кмета да упражнява функциите на орган по приходите. В случая обаче актът за установяване е издаден от кмета на общината и в самия акт като основание за материалната му компетентност се сочи чл. 9б, ал. 2 от ЗМДТ, чиято редакция е отменена още с ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г. и е била неприложима в настоящия случай.

По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно поради наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК и вместо него да бъде постановено друго, с което АУПОВ да бъде обявен за нищожен.

При този изход на делото в полза на [фирма] следва да бъдат присъдени разноските по водене на делото за първата инстанция в размер на 2 550 лв., от които 50 лв. платена държавна такса и 2 500 лв. адвокатско възнаграждение, чието плащане в брой се установява от представения в първоинстанционното производство договор за правна защита и съдействие (л. 49 от адм. дело № 1697/2015 г. по описа на Административен съд - Варна). Доказателства и списък за извършени разноски в касационната инстанция не са представени, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 344 от 18.02.2016 г., постановено по адм. дело № 1697/2015 г. по описа на Административен съд – Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОБЯВЯВА нищожноста на Акт № І 0000020 от 19.03.2015 г. за установяване на публично общинско вземане, издаден от кмета на община В..

ОСЪЖДА община В. да заплати в полза на [фирма] ЕИК[ЕИК] разноските по водене на делото в размер на 2 550 лв. (две хиляди петстотин и петдесет лева). Решението не подлежи на обжалване.