Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно – процесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление гр.[населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] срещу решение № 6256 от 14.10.2016 г. по адм. д. № 2664 по описа за 2016 г. на Административния съд София град (АССГ) в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № 22221015003214-091-001 от 01.12.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП - гр. С., потвърдена с решение № 271 от 16.02.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. С..

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и неправилно приложение на закона отм. енителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че съдът неправилно не е обсъдил всички събрани по делото доказателства във връзка с извършени вътреобщностни доставки (ВОД) на леки автомобили (л. а.) поради което е достигнал да погрешни правни изводи. Счита, че съвкупната преценка на събраните доказателства води на несъмнен извод, че л. а. марка „Джип“, модел „Вранглер“ е продаден на немското дружество D. S., с което няма връзка и възможност да провери дали е декларирал ВОП, поради което ревизиращите органи са бездействали при събиране на относимите доказателства. По отношение на доставката по фактура № 58 от 29.06.2010 г. поддържа, че е налице основание по чл. 50 ЗДДС за неначисляване на ДДС. Оспорва като неправилни изводите на съда за непризнаване на правото на приспадане на данъчен кредит (ДК) по фактура № 43/28.09.2011 г., издадена от [фирма], и по фактура № 117/21.09.2011 г., издадена от [фирма]. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора за отменя на РА в обжалваната част, както и присъждане...