Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на кмета на община Д. против решение № 271/27.12.2016 г., постановено по адм. дело № 206/2016 г. от Административен съд – Кюстендил.

Касационният жалбоподател поддържа, че съдебният акт е постановен въз основа на неотносими към предмета на спора съображения и при необоснованост на правните изводи относно предпоставките за уважаване на искането за представяне на административна услуга.

Ответните страни – В. Т. А., Р. Л. Г. и П. Л. Н., представлявани от адв.Б., оспорват касационната жалба и поддържат първоинстанционното решение като правилно.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, като прецени, че касационната жалба е редовно подадено от надлежна страна и в сроковете по чл. 211, ал. 1 от АПК против подлежащ на обжалване съдебен акт, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение, по съществото на спора, съдът е отменил отказа на кмета на община Д. за извършване на административна услуга - издаване на скица по молба на В. Т. А., Р. Л. Г. и П. Л. Н. и върнал преписката с указания за издаване на скицата в 7 – дневен срок от влизане в сила на решението.

Първоинстанционният съд е приел, че процесния имот № [номер], находящ се в м. „С. а.“, в землището на [населено място], община [община], попада в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и спрямо същия не е налице влязъл в сила план на новообразуваните имоти (ПНИ), както и че имотът е идентифициран и индивидуализиран върху кадастрален план, отговаря на изискванията за изготвяне на ПНИ и спрямо него не са налице данни да спорове. При така установеното и като е съобразил, че кметът на община Д. се е позовал на липсата на влязъл в сила ПНИ по отношение на процесния имот, съдът е приел, че отказът е незаконосъобразен. Посочено е, че липсата на влязъл в сила ПНИ, одобрен след влизане в сила на кадастралната карта и регистри съгласно §4к, ал. 11 от ПЗР на ЗСПЗЗ не може само по себе си да бъде основание за отказ от издаването на скица за имота. При тези съображения съдът е отменил отказа и е върнал преписката на органа с указания за издаване на скицата. Решението е правилно.

Съдът е събрал всички относими към правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав.

Практиката на Върховния административен съд в подобни на настоящия случаи е непротиворечива и постоянна. При наличие на искане за издаване скица на имот, свързано с издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка, при наличие на действащ кадастрален план (в случая от 2001 г.) с ясно обозначен на него имот (в случая № [номер]) незавършената процедура по изработване, приемане и одобряване на ПНИ е неотносимо обстоятелство.

Приемането на планът на новообразуваните имоти по реда на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ е условия за продължаване на административното производство по придобиване на собственост, завършващо с акта на кмета на общината по § 4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ, по силата на който се възстановява или придобива по административен ред собствеността върху имотите по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Редът за придобиване на собственост по реда на §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ чрез административна санкция не изключва допустимостта на охранителното нотариално производство по реда на чл. 587 от ГПК, насочено към имоти, попадащи в територии по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

При условие, че предмет на исканата административна услуга не е издаването на скица, съгласно влязъл в сила ПНИ, първоинстанционният съд правилно е приел, че административния орган незаконосъобразно е отказал услугата, позовавайки се на липсата на такъв план. Съдът правилно е приел, че при наличие на кадастрални данни за имота, въз основа на които вече веднъж е издавана скица за имота през 2009 г., административният орган е следвало да съобрази този факт и да предостави исканата услуга, съобразно наличните данни за имота. Обстоятелствата свързани с начина на включване на имота в бъдещия ПНИ са ирелевантни, тъй като молителите се домогват да установят правото си на собственост върху съответна територия по ред, различен от този по §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ.

С оглед изложеното, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

При този изход на спора следва да бъде уважено искането на ответниците за присъждане на разноски в настоящото производство в размер на 400 лева – адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък и представения договор за правна защита и съдействие, установяващ реалната им направа.

Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 271/27.12.2016 г. постановено по адм. дело № 206/2016 г. от Административен съд – Кюстендил.

ОСЪЖДА община Д. да заплати солидарно на В. Т. А. с ЕГН [ЕГН], Р. Л. Г. с ЕГН [ЕГН] и П. Л. Н. с ЕГН [ЕГН] сумата от 400 (четиристотин) лева разноски по адм. дело № 2429/2017 г. по описа на Върховния административен съд. Решението не подлежи на обжалване.