Решение №1237/25.10.2010 по адм. д. №8366/2010 на ВАС

Произвадството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Касаторите са обжалвали решението от 29.04.2010 г., постановено по адм. д. № 1043/2009 г. на Административен съд гр. Б.д, с което е отхвърлено оспорването им на заповед № 2253/04.11.2009 г. на кмета на община - Благоевград и решение № 1 взето по протокол № 164/ 06.08.2009 г. на комисията по чл. 210 от ЗУТ, с които е определено правото на прокарване на отклонение от общи мрежи и сервитутна зона пред поземлен имот иден. 04279.006.060 по кадастралната карта на гр. Б.д и е определена пазарна цена на правото на прокарване и прилежащ сервитут в този имот, съоразно правата на всеки един от касаторите.Наведени са оплаквания за отмяната му по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК.

Ответниците не изразяват становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура депозира становище за основателност на жалбата и неправилност на съдебния акт.

Върховният административен съд, второ отделение след като прецени наведените касационни основания за отмяна на решението във връзка с доказателствата по делото, прие следното:

Касациноната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по съществето е основателна.

Правото на прокарване на отклонения от общи мрежи и и съображения на техническата инфраструктура през чужди имоти се учредява с писмен договор между собствениците на поземлени имоти с нотариална заверка на подписите - чл. 193, ал. 1 ЗУТ. В тази връзка административният орган не е установил липса на съгласие на собствениците на позмелните имоти съобразно тази разпоредба в изпълнение на задължението си по чл. 170, ал. 1 АПК, с което е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 193, ал. 3 ЗУТ, която норма е изключение от учредената договорна процедура по ал. 1 и 2 и дава правомощие на кмета на общината със заповед да учреди правото на отклонения от общите мрежи и съображения на техническата инфраструра през чужди имоти и се прилага само, ако се установи от самия орган липса на съгласие между собствениците или се установи липса на друго техническо икономически целесъобразно решение. В конкретния случай не са били налице предпоставките за издаване на акта на това основние, което е довело до материалната незаконосъобразност на оспорания административен акт. Липсват съображения на органа, такива не съдържат в придружаващите актове на общината във тази връзка, а негово е задължението да изложи съображения фактически и правни основания за издаване на акта. Съображенията на административния орган не могат да бъдат замествени от тези на съда, с което е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. След като последния не е установил в хода на производствата, че проекта на община Б.д е и икономически по-целесъобразен, както и че липса съгласие на собствениците, а негово е било задължението за доказаване на тези обстоятелства, както и и негово задължение е било да го съобщи, този обстоятелства правят процесната заповед незаконосъобразна.

Най - после необсновано съдът е приел, че решението по протокола от 6.08.2009 г., с което е определена оценката на имотите на собствениците е влезло в сила. Данните сочат, че решението не е влязло в сила, така както изисква разпоредбата на чл. 210 ЗУТ.Съгласно тази изрична норма решението на комисията се съобщава на страните по реда на АПК, които могат да го обжалват по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ. Касае се до самостоятелен административен акт, който след съобщаването да влиза в сила, ако не бъде обжалван - 210, ал. 4 ЗУТ. Отделно от това обезщетението трябва да се заплати преди издаване на заповедта на кмета, съгласно чл. 193, ал. 8 ЗУТ и да се впише в имотния регистър - чл. 193, ал. 10 с. з. Тази специална процедура е уредена с оглед придобиването на сервитутното право, при изграждане на отклонения от общите мрежи на техническата инфраструктура, когато касае имоти индивидуална собственост. Неизпълнението на посочените изисквания е довело до незаконосъборазност на оспорената заповед и на това основание.

Като е приел същата за законосъобрзна, заповедта, предмет на обжалване и решението на комисията по чл. 210 ЗУТ съдът е постановил решението си при наличие на отменителнте основания посочени в разпроедбата на чл. 209, ал. 1, т. 3 предл. 1 и 3 АПК, поради което същото като незаконосъобразно и необсновано и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което да се отмени заповед № 2253/4.11.2009 г. на кмета на община - Благоевград и решение № 1 взето по протокол № 164/06.08.2009 г. на комисията по чл. 210 ЗУТ като незаконосъобразни.

По изложениите съображения, Върховния административен съд, второ отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯВА решението от 29.04.2010 г. постановено по адм. д. № 1043/2009 г. на Административен съд гр. Б.ди вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТМЕНЯВА заповед № 2253/04.11.2009 г., издадена от кмета на община гр. Б.д и решение № 1 по протокол № 164/06.08.2009 г. на комисията по чл. 210 ЗУТ. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Д. Й. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ С. Ч./п/ Л. М. Д.Й.

Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...