Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”- гр. В. Т. срещу Решение № 271/16.05.2012 г., постановено по адм. дело № 1226/2011 г. по описа на Административен съд – гр. В. Т., с която е отменен ревизионен акт /РА/ №061101546_1/30.08.2011 г., на орган по приходите при ТД на НАП – В. Т., потвърден в обжалваната му част с решение на Директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – В. Т. № 598/28.11.2011 г., с която за О. П. Ц. е определен дължим ДДС в размер на 40 146, 70 лв. и лихва за забава върху тази сума от 13 795, 49 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007г., 2008 г. и 2009 г. общо в размер 2359, 68лв., ведно с лихва върху тази сума от 785, 78 лв., вноски за ДОО в размер на 4 427, 14 лв. и лихви в размер на 2 139, 51 лв. и вноски за ДОО в размер на 1207, 44 и лихви върху тези вноски в размер на 315, 69 лв.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът е игнорирал факти и обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на спора, не е преценил точно доказателствената сила на представените доказателства и е изменил тежестта на доказване. Навежда довода, че съвкупната преценка на събраните доказателства обосновава извод за установеност на визираните в РА основания за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122, ал. 1 от ДОПК. Счита, че при липсата на...