Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от "Дористо турс" ООД, със седалище и адрес на управление гр. С., представлявано и управлявано от Х. С. К. срещу решение № 23 от 18.03.2009г., постановено по адм. дело № 6763 от 2008г. на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата на Дружеството срещу Заповед № РКК – 02-489/30.09.2008г. на Председателя на Държавна агенция по туризма. С оспорения административен акт "Дористо турс" ООД е заличено от регистъра на турооператорите и туристическите агенти като турооператор и е обявено за невалидно издаденото удостоверение за регистрация № 5531/31.08.2005г. В касационна жалба се навеждат доводи, че атакуваното решение е неправилно поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, ал. 3 от АПК. Иска се решението да бъде отменено и вместо него съдът да постанови друго, с което да се произнесе по същество на спора, като отмени оспорената заповед.
Ответникът по касационната жалба – председателят на Държавна агенция по туризма /ДАТ/ не изразява становище.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, в настоящия състав, като обсъди данните по делото и доводите в касационната жалба, намира че същата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество се явява неоснователна. Съображенията за това са следните:
За да отхвърли жалбата срещу заповедта на председателя на ДАТ, Административен съд – София град е приел, че жалбоподателят не е изпълнил произтичащото от чл. 42, ал. 1 от Закона за туризма /ЗТ/ задължение да представи пред административния орган копие от договор за застраховка „отговорност на туроператора” в 14-дневен срок от сключването му. В оспорения административен акт е констатирано, че последният представен договор е със срок от 31.07.2007 г. до 30.07.2008 г. Пред инстанцията по същество дружеството-жалбоподател е посочило, че причина за непредставяне на сключената застраховка е заболяване на служител. От релевантите факти АССГ е извел извода, че са били налице законовите предпоставки за заличаване на капиталовото дружество от Регистъра на турооператорите и туристическите агенти и за материална законосъобразност на Заповед № РКК – 02-489/30.09.2008г. на Председателя на Държавна агенция по туризма. Административният акт е издаден въз основа протокол № РКК-07-14/2008г. на Експертната комисия по регистрация на туроператори и туристически агенти (ЕКРТТА) и изготвен списък на туроператорите, които не са представили сключен застрахователен договор, в който фигурира касаторът. Оплакванията за съществено процесуално нарушение по чл. 26 АПК са отклонени като неоснователни.
Решението е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Правните изводи са обосновани и в съответствие с приетите по делото писмени доказателства, изведени при спазване на процесуалните правила.
Законът за туризма урежда обществените отношения, свързани с осъществяването на управлението и контрола в туризма, взаимодействието на държавата и общините при осъществяването на дейностите, свързани с туризма, както и участието на юридическите лица с нестопанска цел и физически лица в тази дейност. Към момента на издаване на оспорения с първоначалната жалба акт държавното управление в туризма се осъществява от специализиран орган на Министерски съвет - Държавна агенция по туризъм, а областните управители и кметовете провеждат държавната политика в областта на туризма на териториите под тяхна юрисдикция. Туристическите дейности и услуги се извършват и предоставят от туроператори и туристически агенти, които са регистрирани по реда на този закон, като регистрацията се извършва от председателя на ДАТ чрез вписването на лицата в публичен Регистър на туроператорите и туристическите агенти, ако отговарят на изискванията по чл. 17 ал. 3 от ЗТ. Едно от тях - по т. 5, е лицето да е сключило предварителен договор за застраховка по чл. 42 ал. 1 ЗТ. Макар и регистрацията по принцип да е безсрочна (чл. 3, ал. 7), органът по регистрацията има право при наличие на обстоятелства по чл. 20 ал. 1 т. 3 от ЗТ, по мотивирано предложение на ЕКРТТА да заличи регистрацията. Съгласно условието по б. "г" от посочената точка на цитираната разпоредба, регистрацията се заличава със заповед на председателя на ДАТ, ако туроператорът не представи пред регистриращия орган копие от сключен застрахователен договор по чл. 42 ал. 1 ЗТ. По смисъла на чл. 42 ал. 1 и ал. 4 от ЗТ туроператорът ежегодно сключва договор за застраховка, покриваща отговорността му за причинени вреди вследствие неразплащане със своите контрагенти, договорът се сключва за срок една година и се подновява или се сключва нов договор не по-късно от 30 дни преди датата на изтичането му, като туроператорът представя на председателя на ДАТ копие от този договор в 14-дневен срок от сключването или подновяването му за вписване в регистъра по чл. 17 ал. 2 от ЗТ. От цитираните законови разпоредби следва изводът, че договорът за застраховка на туроператора за съответната календарна година представлява подлежащо на ежегодно вписване обстоятелство, а представянето му пред регистриращия орган е условие за продължаване действието на регистрацията. Задължението за представянето му произтича от закона и следва да бъде изпълнено от регистрираното лице под страх от заличаването му в Регистъра на туроператорите и туристическите агенти, а регистриращият орган следи за изпълнението на това задължение и действа в условията на обвързана компетентност, предвид императива на законовата разпоредба по чл. 20 ал. 1 т. 3 б. "г" от ЗТ.
В контекста на изложеното, правилно административният съд е приел, че за ДАТ не съществува задължение да уведомява регистрираните лица и в частност жалбоподателя да изпълни задължението си за представяне на копие от застрахователния договор, сключен за периода след 30.07.2008 година. С непредставянето му са се осъществили предвидените в хипотезата на чл. 20 ал. 1 т. 3 б. "г" от ЗТ фактически обстоятелства с последица заличаване на дружеството от Регистъра на туроператорите и туристическите агенти и за това обосновано инстанцията по съществото на спора е приела, че обжалваната заповед е материално законосъобразна. Целта на ежегодното застраховане на туроператора е да обезпечи правата за обезщетяване на неговите контрагенти, но наличието му при туроператора не е достатъчно за продължаване действието на регистрацията - такъв правен ефект има само представянето на копие от договора пред регистриращия орган. По този начин законодателят е приравнил неизпълнението на задължението за представяне на копие от застрахователния договор на липсата на такъв.
Следва да се отбележи, че за ДАТ не съществува задължение да уведомява регистрираните туроператори относно необходимостта да изпълняват задълженията си, произтичащи от закона, в частност "Дористо турс" ООД. Дружеството не е представило доказателства нито в хода на съдебното дирене пред инстанцията по същество, нито пред настоящата касационна инстанция, че е уведомило Агенцията за наличието на сключен нов застрахователен договор. Правилно административният съд не е допуснал до разпит един свидетел /работещ на длъжност "счетоводител" в процесното дружество/, който да изяснява обстоятелства, които се установяват единственно със съответните писмени доказателства /арг. чл. 165 от ГПК, приложим на осн. препращащата норма на чл. 144 от АПК/.
Неоснователни са твърденията за съществени нарушения на процедурата по издаване на административния акт. За неоснователността на оплакването за нарушение на чл. 26 от АПК, АССГ е изложил мотиви, които се споделят изцяло от настоящия касационен състав. Не са нарушени правата на страната в административното производство, тъй като при обжалване на административния акт, тя е представила писмените доказателства, които би предявила пред административния орган, ако беше уведомена за становище и участие. С приемането на жалбата за допустима ненадлежното съобщаване на оспорената заповед е прецененa в полза на жалбоподателя.
Предвид изложеното, обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на съдебния акт. Административен съд – София град, като е обсъдил подробно всички събрани в хода на делото доказателства, е постановил правилно решение, поради което същото следва да се остави в сила.
Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение, РЕШИ : ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 23 от 18.03.2009г., постановено по адм. дело № 6763 от 2008г. на Административен съд – София град. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Д. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Ю. К./п/ И. Р. Ю.К.