Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 46, ал. 1 от Закона за чужденците в Р. Б. (ЗЧРБ).

Образувано е по касационна жалба от Х. Х. (HASHEM HOSSINI), гражданин на Иран, срещу решение № 122 от 30.04.2010 г., постановено по адм. д. № 69/2010 г. по описа на Административен съд - Смолян.

По подробно изложени в касационната жалба оплаквания за неправилност на съдебния акт, като постановен при наличие на касационните основания по смисъла на 209, т. 3 АПК се претендира отмяната му, като се отмени и оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка.

Ответникът - директорът на Регионална дирекция "Гранична полиция" (РДГП) - Смолян, не взема становище.

Участвуващият по делото представител на Върховната административна прокуратура поддържа, че касационните оплаквания за неправилност на решението са неоснователни.

Върховният административен съд, като обсъди данните по делото намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, в контекста на предписанието на чл. 218, ал. 2 АПК и с оглед на заявените касационни оплаквания, жалбата е неоснователна.

С оспореното решение Административен съд - Смолян е отхвърлил жалбата на Х. Х., гражданин на Иран срещу Заповед № ОЧ-20/02.02.2010 г. на директора на РДГП - Смолян, за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) "Принудително отвеждане до границата на Р. Б.". В мотивите на обжалвания съдебен акт е прието, че при обективиране на юридическите факти, визирани в хипотезата на чл. 41, т. 1 ЗЧРБ, административният орган е длъжен да наложи предвидената по закона мярка за административна принуда. Направени са изводи, че към датата на налагане на ограничителната мярка, предвид безспорното обстоятелство, че на 1.02.2010 г. лицето е преминало незаконно държавната граница, са били налице предпоставките за постановяване на оспорената заповед. Развити са...