Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Агенцията за приватизация (АП) - гр. С., срещу решение № 38 от 10.02.2009 г., постановено по адм. дело № 342 от 2008 г. по описа на Административния съд - В. Т., изменено в частта за разноските с решение № 111/14.04.2009г. Релевират доводи за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост - акасационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. - не е осъществен фактическият състав на чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), и че ищецът не е доказал дължимото от държавата обезщетение - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК.

Върховният административен съд - ІІІ отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което жалбата е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения:

С обжалваното решение съдът в производство по чл. 203, ал. 1 във вр. с чл. 1 ЗОДОВ, образувано по искова молба на П. П. Б., от гр. С. срещу Агенцията за приватизация - гр. С., за сумата 750 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия на служители на административния орган при изпълнение на служебната им дейност, е уважил предявения иск като основателен и доказан.

Съдът е приел за установено, че вредите произтичат от фактически действия на служители на административния орган, изразяващи се в извършена административно-разпоредителна дейност. Служители на АП са извършили прехвърляне на инвестиционни бонове, регистрирани на името на ищеца чрез открита лична сметка в инвестиционни бонове, на друго лице получател, действало с пълномощно, което не е подписано от ищеца. Като последица от...