Образувано е по касационна жалба на "Редианс" ООД - гр. В., срещу решение № 43/21.04.2011 год., постановане по адм. дело № 663/2010 год. на Административен съд-Добрич, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение от 16.08.2010 год. на Гл. архитект на община - Балчик, за възобновяване на административното производство по чл. 56, ал. 2 ЗУТ и отмяна на разрешение № 11/05.05.2010 год., за поставяне на преместваем обект.
Решението се счита "нищожно, недопустимо, незаконосъобразно, необосновано и неправилно", претендира се отмяната му.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован, не се явява, не се представлява.
Ответниците по касационната жалба - Главният архитект на О. Б. и Министърът на регионалното развитие и благоустройството, редовно и своевременно призовани, не се представляват. Депозиран е отговор на жалбата от Областен управител на обсаст-Добрич, в качеството му на пълномощник на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, със съображения досежно правилността на съдебното решение, което се настоява да бъде оставено в сила.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт, процесуално е допустима.
За да се произнесе по съществото й, настоящата инстанция взе предвид следното:
По подадено от управителите на "Редианс" ООД - гр. В. искане, Гл. архитект на община - Балчик, на 05.05.2010 год. е издал разрешение № 11, въз основа на което дружеството е поставило прилежащ навес към функциониращ обект - пицария "Микадо", в кв. 194, УПИ ІІ, по плана на гр. Б., със ЗП 222 кв. м. - по одобрен проект и по утвърдената схема на преместваемите обекти, като е бил сключен и договор за наем с общината за тази използваема площ.
С предложение вх. № 11-09-6/30.07.2010 год. до кмета на община-Балчик, прокурор от ОП-Добрич, е поискал, на основание чл. 100, вр. чл. 99, т. 1 АПК, възобновяване на административното производство по издаването на разрешението за поставяне и отмяната му, с оглед съществено нарушение на изискване за законосъобразността му, тъй като теренът, за който е издадено разрешението, е новообразувана пясъчна ивица, (морски плаж) - обект изключителна държавна собственост, съгл. чл. 18, ал. 1 от Конституцията и чл. 6, ал. 2 и ал. 3 ЗУЧК, като при утвърждаването на схемата не е взето съгласието на централната администрация, стопанисваща терена - МРРБ.
Преценявайки допустимостта и основателността на постъпилото предложение, административният орган е издал процесното решение, преценено като законосъобразно с оспорения съдебен акт.
За да отхвърли жалбата, съдът е изложил съображения, че законовите изисквания за възобновяване на производството са налице - отменен е, поради съществено нарушение на закона, влязъл в сила административен акт, който не е бил оспорен пред съда, по предложение на оправомощен орган, постъпило в преклузивния срок по чл. 102, ал. 1 АПК. Актът е мотивиран, спазена е изискуемата форма, не са допуснати нарушения в изискванията на чл. 100 и чл. 102 АПК, а при постановяването му е нарушено съществено изискване на закона - засегната е държавна собственост, без съгласуване с МРРБ.
Решението е правилно, следва да бъде оставено в сила, сочените касационни основания за отмяната му са несъстоятелни. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства и е приложил правилно нормативната уредба, като е изложил подробни и обосновани мотиви, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че оспорваният съдебен акт е нищожен, че е издаден при допуснато съществено процесуално нарушение и в нарушение на материалния закон.
Законосъобразно съдът е тълкувал нормата на чл. 216, ал. 1 от ЗУТ, изрично сочеща актовете, които подлежат на обжалване по административен ред пред по-горестоящия административен орган. Отмененото разрешение за поставяне не е сред тях - оспорването му е можело да се осъществи директно само пред съда. В тази връзка действително оспорваното решение на главния архитект е издадено в кръга на неговата материална компетентност. Освен това, сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 102 АПК не са обвързани със срока на обжалване на административния акт, както сочи жалбата. Касае се за особено производство, досежно предоставена възможност при определени условия, да се възстанови висящността на производството по вече влязъл в сила административен акт - и това оплакване е неоснователно.
По въпроса за допуснатото съществено процесуално нарушение с неуведомяването на жалбоподателя за започване на възобновителното производство, съдът правилно е приел, че с оглед неоспорване на извода относно попадане на част от обекта в терен, който е изключителна държавна собственост, същото се явява несъществено. Несъществено е и защото правото на защита е осъществено в хода на съдебния процес. С други думи, каквито и възражения да е направил жалбоподателят по време на производството пред административния орган, този извод не би се променил, тъй като същото е образувано след постъпилото предложение от ОП и при влязло в сила разрешение за поставяне - т. е. доводът, че би било възможно, в тази фаза на процеса, при вече образувано производство, да се предприеме изменение на техническия и инвестиционен проект, не може да бъде споделено.
Решението правилно е преценено като законосъобразно, не само поради съобразените законови предпоставки, определящи допустимостта и основателността на възобновяването на производството, но и с оглед подробно и задълбочено изследваните доказателсва по делото, установяващи, че процесният поставяем обект е разположен не само върху брегоукрепителното съоръжение "Дамба" - общинска собственост, но и частично в пясъчната ивица, която е държавна собственост, управлявана от МРРБ, съгласуване с което няма. Именно такова разполагане е предвидено и по схемата, и по изготвения проект, затова и правилно нарушението е счетето за съществено и разрешението е отменено изцяло.
Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1-во АПК, съдебният акт следва да остане в сила, поради което и Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 43/21.04.2011 год., постановане по адм. дело № 663/2010 год. на Административен съд-Добрич, с което е отхвърлена жалбата на "Редианс" ООД - гр. В., срещу решение от 16.08.2010 год. на Гл. архитект на община - Балчик, за възобновяване на административното производство по чл. 56, ал. 2 ЗУТ и отмяна на разрешение № 11/05.05.2010 год., за поставяне на преместваем обект. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. Н. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ З. Т./п/ Д. Р. З.Т.